Quo Vadis, бедна шуменска културо? /3/

Само няколко дни след Световния ден на театъра (и само 14 дни след като попитах) деус екс махина се появи Годишният културен календар на Община Шумен за 2026. Това стана на Деня на хумора и шегата, макар че жанрът е по-скоро трагедия.

Календарът се появи:

Три месеца след началото на годината. Неясно защо, след като той трябва да бъде готов поне месец преди началото на всяка година.

Без да бъде обсъден от Постоянната комисия по култура, която, ако не да участва в съставянето му, то поне да направи своите бележки и препоръки.

Без финансов разчет. Отговорът, че още няма редовен бюджет не е адекватен, защото трябва да има поне предварителен (по модерному индикативен) разчет, който да залегне в общинския бюджет, когато му дойде времето.

Ето и някои интересни детайли.

На пръв прочит се вижда, че от 94 събития 23 са ден на селото, 3 – ден на квартала, тоест почти 1/3 от всички. Че селските сборове са проява на висока култура е безспорно от години. Освен тях има още празници на терлика, гюзлемето, бабината питка, баклавата и баницата. Тази година обаче реколтите от пипер, домати и дини няма да получат културен акцент.

„Карнавалът на плодородието“ се „роди“ отново, но дано не последва несъстоялия се миналата година бирен фест.

Фестивалът „Шумла“ (със сигурност) и възстановката „Доблест и слава“ (неясно дали временно) „умряха“.

Майските празници на културата са записани на един ред, без никаква конкретика.

Точните дати на редица мероприятия, някои от които вече са минали, не са отбелязани, а има и сбъркани.

Има и липсващи събития, в които ще участват шуменски състави.

Художествената галерия „Елена Карамихайлова“ сякаш не съществува, а Регионалният исторически музей ще организира само една Нощ на музеите и две годишнини на къщи музеи.

Паметник „Създатели на българската държава“ става на 45 години, но също отсъства от Календара. Не е юбилей, но е пореден повод за популяризиране.

Вместо (най-после) да даде търсени отговори, годишният културен календар поставя редица въпроси.

Как ще бъдат отбелязани 170 години от първото българско театрално представление? Ще припомня, че от отбелязването на 150-годишнината мина под патронажа на президента Г. Първанов, който присъства лично. Събитието се е състояло на 15 август, но Календарът предвижда през септември (неясно кой точно) театрална постановка на… НЧ „Добри Войников – 1956“. А планираното от ДКТ „Васил Друмев“ дори не се споменава за информация. Но къде е Общината?

Как ще бъдат отбелязани годишнините от саможертвата на Панайот Волов и рождението на Стилиян Чилингиров?

Панайот Волов, както отбелязват историци, е първият, и навярно единственият в новата ни история, който сам се отказва от ръководния си пост и го предава на друг, според него по-достоен, в интерес на каузата, наречена Свобода на България. Едно факелно шествие достатъчно ли е за почит към героя? А и доколко това е културна проява?

С какво Шумен почита гражданина си Стилиян Чилингиров, определян от някои като последният български енциклопедист. Името на първия шуменец (има и други) директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ логично носи Регионалната библиотека. Но години наред пред нейния вход стоеше табела, поставена от друга културна (?) институция, на чийто надпис името на интелектуалеца беше сбъркано. Както беше сбъркан и надписът на паметната плоча, поставена преди години на дома, в който е живял.

Как ще бъдат отбелязани 150 години от рождението на Никола Михайлов, нарисувал през първата половина на XX век портрети на български и световни личности от цял свят? Родният му Шумен не може ли да подеме инициатива най-после да се събере и изследва останалото от неговото творчество. И не заслужава ли поне една изложба в Шумен от картини, запазени в България?

Ще има ли концерти на (определени) шуменски състави за 3 март и Коледа, ако държавата не отпусне, както миналата година, едни пари за харчене?

И най-накрая да попитам – Все пак ще има ли бирен фест? Той беше отложен от мината за тази година, за да бъде подготвен както трябва. Или пак няма да повишим културата си на пиене на бира?

.

П.П. – Въпросите не са риторични, но няма да проявя наивност, очаквайки да получа отговори от Община Шумен.

П.П.П. – Не очаквам и да започне такова планиране на културните събития, че оредяващата (защо ли?) културна публика да не се чуди кое да избере.