Quo Vadis, бедна шуменска културо? /1/

Културата в Шумен от години линее. И това е процес, който обективно доказват и намаляващата публика, и промените в културния календар. В него ту се появяват, ту изчезват (без ясни аргументи) недообмислени събития.

На последното заседание на Постоянната комисия по култура беше направен опит да се получи повече информация за 15-минутното филмче за Шумен, прожектирано по обществената телевизия. Ресорният зам.-кмет, въпреки настоятелните й опити, не можа да осигури компетентен общински служител, който да отговори на редица въпроси на съветници – за фактологически грешки, неверни данни, грешни имена и цяла редица други. Не стана ясно и кой е одобрил въпросното нещо.

Едно е някой да прави филм/репортаж за града Шумен, така както го вижда, друго е в основната роля да присъства кметът на Шумен. И тогава общинската администрация има право да каже какво и как иска, и какво и как не иска да бъде показано. Дори и да не е даден и 1 лев, както плахо отбеляза друг зам.-кмет.

По време на обсъждането член на комисията, виден културтрегер, призна че не е гледал филмчето, но не е доволен от факта, че в него липсва първото честване на братята Кирил и Методий, случило се в Шумен през 1813 г. Той дори си припомни създаването на подобен клип преди повече от 10 години и изрази несъгласието си с неговото заглавие, проявявайки явно неразбиране на метафората в него.

Той нескромно съобщи още, че преди години е предложил Шумен да се кандидатира за „Европейска столица на културата 2019”. Само че фактите са малко по-различни. Ако висш партиен ръководител не беше заповядал на съпартиеца си тогавашен кмет, Шумен нямаше да кандидатства. Интересно е защо същият съветник сега не предлага Шумен да се кандидатира. Предстои скоро да се проведе избор на български град за „Европейска столица на културата 2032”. И Габрово, Бургас, Варна, Велико Търново от месеци се готвят не на думи, а дори ползват и чужд опит. Да не би да е заради факта, че Шумен не е надградил нищо в културната си програма през изминалите над 10 години? Докато градовете, чиято кандидатура не беше одобрена тогава, изпълниха повечето от планираното.

Комисията по култура се занима за пореден път и със състоянието на новата сграда на Градската художествена галерия „Елена Карамихайлова”, известна като „Елеонорите” 1 и 2. Причината беше идеята за отбелязване през есента на 150 години от рождението на една от първите художнички у нас. Сградата беше открита в дните преди последните местни избори, но поради редица проблеми от строително естество не може да изпълнява предназначението си. Настоящото общинско ръководство на думи е за решаване на въпроса, но ресорният зам.-кмет не предприема нищо за ремонта на основната сграда повече от година. Независимо, че има и проект (от 2023 г., внесен в Общината на 12 юни 2024 г.), и средства (за 2025 г.). Ремонт, за който не е необходимо и съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство. Дали това е решение на строителния зам-кмет (защото не бил „зам.-кмет по култура”), знаят само той и прекият му началник. Факт е обаче, че честванията на бележитата художничка няма да се състоят навреме, там където им отива. И тук вината няма да е на Постоянната комисия по култура. А богатата програма за честването ще претърпи сериозни промени. Заради един дренаж и чутовно чиновническо безхаберие. Добре, че за предвидената монография, представяща бележити шуменски художници, не отговарят същите общински служители. А завършването на „Елеонорите” най-вероятно ще чака следващите местни избори. Или следващата кръгла годишнина.

Накъде отиваш, бедна шуменска културо? Може би уплашена от най-високото постижение на анонимни шуменски културтрегери „Мяу, ве!”.

П.П. След публикуването на текста, източник, пожелал анонимност, съобщи, че многомесечният проблем между общински съветници и общинска администрация е на път да се разреши. През август Общината ще извърши отводняване на новата сграда на Художествената галерия и през септември в нея ще може да се състоят някои събития.