Цветя до бетона

„Затворете катакомбите“, „Лудите в лудницата, убийците в затвора“. С такива плакати повече от 500 шуменци – деца, родители, дори баби и дядовци, излязоха тази вечер на мълчалив поход в памет на зверски убития Присиян Иванов и против запуснатите строежи. 

Шествието, водено от приятелчетата на Присиян, яхнали велосипеди и скейтове, тръгна от Градската градина и мина по цялото ларго. Мнозина наставаха от кафенената и се присъединиха, щом научиха какъв е поводът. Някъде по средата на колоната вървеше и майката на Присиян – Стефка Владимирова, заобиколена от най-близките си роднини, които вчера изпратиха момчето в последния му път. 

По предварителния сценарий на организаторите от фейсбук групата „Цвете за Присиян“, в която вече членуват над 2000 души, шествието трябваше да спре пред сградата на общината и мълчаливо да постави исканията си за обезопасяване на изоставените общински и държавни строежи. 

Колоната обаче подмина кметството, спусна се по Казанджийската улица, сурна се по тясната пътечка към строежа и се спря в подножието на бетонната грамада, където в понеделник бе открито тялото на петокласника. Там всеки, който носеше цвете, го постави на земята до голяма снимка на Присиян, запалиха и свещички в памет на момчето. Две момчета оставиха голям букет от хризантеми с лента с надпис „Приятелите от площадката до поликлиниката“.

Майката на Присиян също остави цвете и свещ и бързо си отиде. На два пъти в тълпата за нея се озърна преподавателката от университета Бисерка Йовчева, дошла в черна рокля и две червени рози. Много исках да се срещна с тази майка, защото знам как се чувства, преживяла съм го. Но може би наистина сега не е най-подходящият момент, а по-късно. 

Сега всички съчувстват, но когато шумът попремине, хората започват да те отбягват, минават по другия тротоар, защото мислят, че нещастието е заразно. Точно тогава човек има нужда от най-силна подкрепа“, сподели препатилата майка, която сега подготвя световни шампиони по информатика.

2011-09-08