Доктор за дърветата
Публикувано от shmoko в категория на май 23, 2014 | 7 коментара
Датчици, кабели, компютър, диаграми. Кардиограма на дървото? Не, по-скоро прилича на ехографията, обяснява консултантът Максим Янев докато с колегата си Николай Петров “преглежда” огромна японска акация в Градската градина. Софората е здрава, в близкия кестен има гнилостни процеси.
Максим и Николай завършват ландшафна архитектура в Лесотехническия университет в София и са консултанти на фирмата “Дендро протект”, която единствена в България се занимава с диагностика на дърветата по най-новия, щадящ растенията неинвазивен метод за изследване.
Традиционно досега лесовъдите у нас използват т. нар. Преслеров свредел. С него пробиват ствола на дървото, вадят една дълга стружка, по която се преценява състоянието на дървото. Всяко нараняване на тялото на дървесината обаче е възможност за вкарване на “инфекция” и последстващо заболяване на дървото.
“Нашият метод позволява да “надникнем” в сърцевината на дървото като използваме придвижването на трептенето в дървесината като механичен феномен.” – разказва Максим Янев докато гледаме какво прави с колегата си. За “пациент” е избрана софората в началото на Градската градина. Николай Петров забива гвоздеи на определена височина през 20 сантиментра, после двамата архитекти окачват върху тях нещо като холтерите, които страдащите от високо кръвно налягане са виждали при кардиолога си.
Дърветата в Шумен
Дърветата в Шумен
Дърветата в Шумен
“Какво правите?” – питат тийнейджъри около опасаното дърво. “Ще го взривяваме” – шегува се Максим Янев. “Казах ти, казах ти, че ще го взривяват, искам да гледам” – въодушевява се тийнейджърът. Скоро се разбира, че това е шега, а дървото няма да пострада изобщо в резултат на изследването.
Дърветата в Шумен
Дърветата в Шумен
Всички датчици са свързани помежду си и с компютър. Съставя се модел профила на ствола след което Максим почуква с чук по 4-5 пъти по датчика. Звукът преминава през дървесината. Където дървото е здраво – бързо и безпрепятствено. Ако се натъкне на гнилостен процес или кухина звукът си търси заобиколен път, съответно закъснява, разбира се невидимо за човешкото ухо, но видимо за апаратурата. “Трептенето е възпрепятствано от влошаване на дървесината и на базата на това извеждаме констатация за състоянието на дърветата – можем да определим наличието на гнилостен процес, на кухина или цепнатина, което има пряко отношение към здравето на дървото.” – обяснава Максим Янев.
Евентуален гнилостен процес в напреднала фаза води до образуването на кухина. Диаграмата с напречния срез на преглежданата софора вече е готова. Състоянието се изобразява с цветова гама – зеленото е здрава дървесина, оранжевото показва гнилостни процеси, а лилавото говори за кухина. В случая със софората има незначително оцветяване в бледо оранжево в сърцевината на ствола. Като гледате графиката имайте предвид, че диаметърът е поне 70-90 сантиметра.
Дърветата в Шумен
Дърветата в Шумен
Дърветата в Шумен
Дърветата в Шумен
Кестенът до Ретро клуб не е в такова цветущо здраве. При него Максим и Николай демонстрират 3D модел на изследването си. В отрязък от един метър височина софтуерът позволява да се направят всякакви надлъжни и напречни срезове. Оранжевото в диаграмата е доста, но малко след това сядаме спокойно на масичка до дървото – не е опасно, но трябва да бъде поставено под “мониторинг”, т.е. да се следи състоянието му в бъдеще.
Дърветата в Шумен
Дърветата в Шумен
Дърветата в Шумен
Дърветата в Шумен
Консултантите на “Дендро протект” са огледали външно трийсетина дървета по бул. “Славянски” и още толкова в парка и по шуменските улици. Състоянието на шуменските дървета не се отклонява от това в градските и затворените паркове в страната. Янев и Петров имат наблюдения от други градски градини, както и от паркове с по-затворено предназначение като “Врана”, “Евксиноград” и “Кричим” и проблеми има навсякъде, дори в елитните резиденции. Най-често е имало спиране на поддръжката за няколко години, което сега трудно се наваксва. В една от резиденциите не бил подрязван в продължение на десетина години стогодишен чемшир. Сега е много трудно да бъде подрязан и оформен. За това ще трябват нови десет години.
Какво ще стане с болното дърво в голяма степен зависи с финансовите ресурси, с които разполагаме, както и с ценността на самия екземпляр. “Има козметични процедури, които могат да се извършат след констатирането на точния патоген по дървото. Има различни процедури по запълване със специални пени, с укрепване с въжета, ластици, прътове, колове” – обяснява Максим Янев. В Германия например правят такива “пластики” на дърветата, у нас обаче финансово е трудно приложимо.
По-важното според Янев е, че ландшафната архитектура в България набира скорост и се осъзнават грешки, допускани в по-ранни етапи, констатира се използването на едни видове като неподходящи, а ладшафните архитекти сверяват часовника си с други държави, които използват по-удачни и по-устойчиви на градските условия видове. Има дървета, за които е констатирано, че в градска среда като цяло имат проблеми. За наша изненада кестените са един от тези видове. Наред с тополите и брястовете. Затова пък приятелски за града са сребристият смърч и сребролистната липа.
Изследванията на консултантите от “Дендро протект” са само демонстрация за възможностите на съвременната ландшафна архитектура. Ако общинската администрация и общинският съвет намерят средства биха могли да бъдат “прегледани” потенциално опасните дървета в града, да се направи паспортизация на обекта и дърветата с GPS координати, както е в съседна Турция например или пък да се изготви паспорт с целогодишен мониторинг.
Е Елка Димитрова надявам се вече има консултанти и няма да има нужда от горските. Успех момчета!
Интересно
Здравейте, благодаря Ви за коментарите и проявения интерес. За повече информация и контакти, моля посетете нашият сайт trees.bg Поздрави!
Бръшляните съсипват дърветата. Пример : паднало дърво с голям диаметър близо до Камина.
а за журналисти става ли??
А как мога да се свържа с г-н Янев? Имам в двора си над стогодишен смърч. Бих искала да го "прегледат"
Поздравления на младите мъже!