С кого трябва да сме? С Европа (зелено) или с Русия (червено)

or

гласували: 167

Декодер, де

Вторичният пазар на декодери за наземна цифрова телевизия тръгна. За 30-ина лева край опашката за декодери до пазара може да си купите декодер, който реално струва 40-45, а се продава за 60 лева. Някои са дошли от далечни села и на редичката пред магазин “Зора” чакат от 6 сутринта. Цифровизацията напредва.


Филко е от първото градче след Върбица. Представя се така, защото после се оказва, че заеква, но най-трудна му е думата Върбица. Дошъл е в 6 сутринта и към 10 вече е излязъл с торба декодери – 6-7, не можем точно да преброим колко са вътре. С-с-с-трашно е, има си 7 телевизии, дистанционно, виж колко кабели, гаранция-маранция, тука записи, видео-мидео… Филко разказва набързо функциите на апарата, за който е оставил вътре ваучери, получени от държавата. 


Стойността на един ваучер е 60 лева. Такъв приемник обаче в Шумен и Варна се намира на цени от 39 до 45 лева. Но няма спекулация. Спазен е законът за обществените поръчки – “Зора” са спечелили търга с цена от 60 лева и сега им е жътвата.

 

 

 

 

Поне да даваха за разликата ресто в батерии, например. Ама нейсе. Раздават декодери в сряда и петък, обяснява Филко. Работил малко по различни програми и сега заради малко по-висок доход не може да вземе декодер, ядосва се младежът. Абе нищо, аз имам цифрова с интернет на “Виваком”, за кво ми е тоя декодер. 

 

 



“Имаш толкова много, колко искаш за единия?”- пускаме проучвателна оферта. “Ааа, не мога, на майка ми, на баба ми, на съседите. Не са мои.”-обяснява Филко. Просто е събрал няколко ваучера накуп, за да си спестят хората от път. Насам и натам до Върбица пътят е 14 лева, долу-горе толкова, колкото ще спечели от един декодер търговецът. Поне да им идат на крака да им ги продадат, да не се харчат хората за път. Ама нейсе.


Марин от Каспичан е по-сговорчив за  сделка. “Ако ти трябва, мога да ти продам моя, защото имам още два ваЛчера.” – оферира се сам, като чува че търсим да купим декодер. Предлагаме му за проба най-ниската цена, все пак трябва да се пазарим и да стигнем до някакъв разумен вариант. 25 лева. “Ей, ти подиграваш ли се с мене? Аз го купих за 60 лева”. 


Трябва да му охладим малко мераците: “Първо не си го купил, защото е с ваучер. Второ – на ваучера пише 60 лева, но аз за тия пари телевизор на старо ще си купя, а в “Т*****” ги продават почти същите за 40. Нали и аз трябва да съм на кяр”. Марин мига, мига: “Последно колко даваш”. Предлагам 35. “Добре, ама само защото ми  трябват пари”. Има сделка.


Тука “се сещам”, че съм си забравил портмонето. За тая работа след успешен пазарлък и постигната цена при отказ от сделката в Турция може и да те набият. Тука се разминава само с пренебрежително обръщане на гръб. Цифровизацията обаче напредва.

 


Коментари

  • мда септември 29, 2013 в 6:27 pm

    БСП раздава на избирателите си хехехе

  • 000 септември 28, 2013 в 10:29 am

    ТЪЙ КАТО ГЛЕДАМ ПО СНИМКИТЕ ТО ТУК САМО РОМИ БЕ ТЕ ВЕЧНО СЕ ПИШАТ ЗА СОЦИАЛНО СЛАБИ А БЪЛГАРИТЕ КЪДЕ СТЕ?

  • Анонимен септември 27, 2013 в 8:18 pm

    Разликата от номинала на ваучера и цената от47.40 отива в републиканския бюджет.думи на министъра на МТИТС

  • един септември 27, 2013 в 2:13 pm

    процедурата формално е спазена, ама зората е на жътва. грозна картина за източването на бюджета, който пълним ние, работещите. срамна сделка!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *