Горно „до“ с фалцет

Президентът Росен Плевнелиев се опита да вземе силно горно гражданско „до“, но от устата му излезе фалцет, зад който съвсем директно изскочиха интересите на олигархичната група, която загуби позиции, след като Бойко Борисов изгуби властта.

Първоначално речта на Плевнелиев получи широк положителен отзвук във Фейсбук, защото в голямата си част тя бе съставена от статуси в мрежата през последните три седмици. Екипът на президента се бе постарал да направи колаж от най-сполучливите и звучащи дори красиво призиви за гражданско пробуждане, истинска демокрация и борба с мафията, съставени от стотиците хиляди потребители на социалната мрежа. Няма лошо някой друг да пише речите на президента, проблемът е, че самият президент го няма в тази реч. 

Впрочем него го няма никакъв, откакто бе назначен на този пост от Бойко Борисов,

но в петък следобед успя да постигне своеобразен връх по неадекватност, далеч по-голяма от прочутите планини в Колорадо, чрез които хвалеше родните забележителности. 

Държавният глава говори така сякаш е един от протестиращите. Думите му бяха по-подходящи за реч на пробуждащ се гражданин, но не и на политик с петгодишна биография във високите етажи на властта. И то властта на Бойко Борисов. Ще го кажа така, както го мисля: Плевнелиев беше сатрап на най-мафиотското управление от СИК, което сме виждали през последните 20 години. И да говори днес за справедливите искания на гражданите срещу мафията е меко казано проява на изключително нахалство. Когато днес се обръщаше срещу политиците, които си затваряли очите за хорските протести, е добре да си спомни, че в продължение на една година, докато беше президент,

той си затваряше очите за престъпленията на Борисов, Цветанов, контрабандата,

трафика на наркотици и безобразното крадене, осъществявано от върхушката на ГЕРБ, която третираше България като своя феодална собственост.

Това прави моралната претенция на днешното му изказване абсолютно несъстоятелна. Нещо повече. Той Е голяма част от проблема, а не от решението.

Протестиращите са на улиците днес, защото до вчера той си мълча.

Една от функциите на държавния глава е да бъде говорител и защитник на гражданските интереси. Въпреки орязаните си правомощия, президентът има огромната власт да насочва вниманието към важните въпроси и проблеми на нацията, защото е пряко избран от българските граждани, а думите му могат да бъдат достатъчно силен коректив и на най-разпасалата се изпълнителна власт. В този смисъл мълчанието му пред огромните безобразия на Борисовото управление би трябвало да се възприема и като съучастничество в тях. Да не изброявам всички конкретни примери Ще спра вниманието ви само върху един-единствен казус от последните дни. 

Записите, които сайтът „Афера“ публикува за т. нар. кукловод на съдебната власт – бившият прокурор и настоящ член на Висшия съдебен съвет Камен Ситнилски, разкриват ужасния, престъпен и същевременно примитивен начин, по който бандити избират бандити за членове на ВСС. Частният случай на този казус показва колко кошмарна и невъзможна е съдебната власт в днешното й състояние, за което огромен принос имат Цветан Цветанов, Бойко Борисов и

управлението, в което Плевнелиев беше министър.

Разбира се, тук нямам предвид само частния случай със Ситнилски, а всички безобразия, които се случваха през последните години. Неслучайно държа на този пример, защото едно от големите основания на днешните протести е отчайващото чувство за несправедливост и отвращението на хората от срастването на мафията с държавата. 

Та нима Плевнелиев като президент не можеше да повдигне остро този въпрос? Да предизвика остър обществен дебат и да поиска цялата задкулисна мръсотия да излезе наяве?

Лесно е да каканижеш общи приказки за красивото, доброто, вечното.

Трудно е да доказваш с дела, че стоиш зад тях. Ако беше истински президент и политик на действието, а не на чуждите красиви изречения, Плевнелиев имаше достатъчно време да се докаже. 

Днес ни повече, ни по-малко той се опита да яхне протеста, но го направи толкова несръчно, чу оттук нататък всяко искане за собствената му оставка може да бъде напълно основателно. Работата е там, че

президентът не е обикновен льольо,

който продължава да симулира позата на внезапно сполетялата го институционалност, а е активирано политическо острие на една част от олигархията, която в момента се бори за територия с друга част. Още по-лошо. Той е и очевидно политически ангажиран с ГЕРБ и лично с Бойко Борисов, защото днешните му импотентни призиви за нови избори, проведени според Избирателния кодекс на Фидосова, обслужват главно гербаджиите. 

Впрочем един от най-разобличаващите го детайли в тази реч – разобличаващи, че играе роля, а не говори автентично, бе, че

не му стигна смелост да каже в прав текст: Нужни са предсрочни избори.

Той засука това послание толкова плахо и с такива уговорки, че се наложи вестници на олигархията, която стои зад него, като „Дневник“ например, да ориентират колегите журналисти кое е новината и какво трябва да се изведе в заглавие: Плевнелиев се обяви за предсрочни избори. Такова бе първото заглавие, което сложиха, предполагам от припряност, защото после леко се коригираха и смекчиха остротата на посланието.

В речта на президента никъде няма такъв конкретно отправен призив.

В нея той казва, че по принцип изходът от кризата са предсрочните избори. Освен това дори не му стигна смелостта да каже ясно и категорично, че в момента има политическа криза в България. Дори и неговите пиари са си дали сметка, че такава няма. Излизането на 5, 10 или 20 хил. души на протест в продължение на три седмици не означава автоматично, че правителството е загубило доверие, а парламентът трябва да се саморазпусне. Това е очевидна глупост, защото по тази логика в Европа и всички демокрации от западен тип трябва да има избори на всеки два-три месеца. Това, че парламентът не може да работи пълноценно понякога се дължи на

абсолютно скандалното отсъствие на ГЕРБ от пленарната зала

и ако беше истински загрижен за демокрацията, Плевнелиев щеше да призове бившите си колеги да се върнат в парламента, защото само така може да функционира една демократична система.

Уморих се да повтарям този пример, но ще го дам пак. През есента на 2007 г. учителите в България стачкуваха ефективно в продължение на два месеца и направиха най-големия синдикален протест от сто години насам. Началото на учабната година бе провалено, а в продължение на около месец в центъра на София дефилираха десетки хиляди учители всеки ден, като в пиковите моменти броят им достигаше 70 хиляди. Те затваряха основните артерии на града в работно време повече от месец, но никой не изтълкува това като загуба на легитимност на управлението и необходимост от предсрочни избори. 

Но защо да се връщаме толкова назад? През февруари в цяла България излизаха стотици хиляди граждани, а днес

протестиращите са само в София и техният брой прогресивно намалява от ден на ден.

Това не е опит да противопоставя протестиращите, нито да омаловажа основанията им да протестират. Не мога обаче да се съглася с насажданата от медиите на олигархията теза, че протестите са признак за нелегитимност на този парламент. Правителството има достатъчно солидно парламентарно мнозинство, за да изкара целия си мандат, а онова, което го прави нестабилно, е опитът на загубили позициите си олигарси да си ги върнат чрез протестиращите. 

Това, че хората, които са на улицата, нямат политическо представителство в парламента, до голяма степен се дължи на самите тях. Дясномислещите (това е много условен термин, но го използвам за удобство), които отидоха до урните, не се оказаха достатъчни, за да вкарат нито една от партиите наследници на старата десница в Народното събрание. Това не делегитимира останалите, които са успели да прескочат тази бариера. И още нещо от съществено значение.

Плевнелиев носи част от огромната отговорност за тежките фалшификации на вота.

Той състави служебно правителство, чиято основна задача бе да организира предсрочните избори през май. Резултатът е ясен и бе обявен официално. 18 процента контролиран вот и 5 процента купени гласове – това са достатъчно големи основания Плевнелиев никога повече през живота си да не съставя служебно правителство и да не организира предсрочни избори.

Всъщност

той и Марин Райков изиграха една от най-подлите роли в най-новата българска история.

Организираха безнаказаното измъкване на Бойко Борисов и неговата шайка от властта, а Плевнелиев днес дори се опитва да го върне отново в нея. Същото се случи през 90-та г., когато Желев и Луканов договаряха мирния преход, а всички лапнишарани, които бленуваха за демокрацията и бяха на улицата, бяха успани със същите красиви фрази и уж принципни морални позиции, каквито слушаме и до днес. 

Огромната слабост на днешните протести е, че те не търсят конкретна отговорност за конкретни престъпления.

Позволиха на Борисов и Цветанов да се скрият

и поредното престъпно българско управление да си остане ненаказано. Въпросът „къде бяхте в последните четири години?“ дразни голяма част от протестиращите, но е напълно основателен и те нямат отговор за него. 

Плевнелиев бе активиран в този момент неслучайно. Протестите започнаха да губят острота, самите протестиращи са вътрешно разколебани по отношение на конкретните си цели и искания, а с напредването на летния сезон София обезлюдява. Започнаха да се изтъркват и активните телевизионни мероприятия по отразяването на протеста, който започна определено да дразни всички, които не участват в него. Търпението на софиянци също започна да се изчерпва, защото те виждат онова, което телевизиите не показват, а именно десетина симпатични млади хора затварят Орлов мост, за да пият бира или просто да се веселят, което просто не може да се случи нито в Берлин, нито в Лондон, а предполагам и в Букурещ. 

Явор Дачков, glasove.com

(Заглавието е от Шмоко.бг)