Доктор или поп?

Свилен Вълканов е магистър по икономика с диплома от УНСС. Управител е на “В-проект” ООД и председател на сдружение ”Грийн Рок Тийм”. Бивш регионален координатор на ДСБ в Шуменско. През 2001 година възобновява младежката организация на СДС в града, през мандата 2003-2007 година е общински съветник. Учредител на ДСБ и до лятото на 2011 година е заместник-председател на структурата на Иван Костов в Шумен. Разделя се с ДСБ след неуспеха за обединение на десницата в Синята коалиция в областта и региона. Шмоко се срещна с него за коментар на процесите, които се случват ДСБ и СДС в национален и местен мащаб.

– Г-н Вълканов, като погледаме какво се случва през последните дни и часове около ДСБ и СДС и Синята коалиция най-общо имаме едно болно тяло на легло, тялото на обединеното дясно и едно суетене около него – лекар ли да викат или свещеник. Вие, като бивш лидер на ДСБ в Шумен на кого щяхте да се обадите – на доктор или на поп?

– Хахаха. По-скоро на поп бих звъннал. Това, което се случва в момента не е от последните дни, то върви от години. СДС и ДСБ вместо да търсят пътя за обединение на десните избиратели от години се опитват да си залепят етикета кой е по-десен или по-син, кой е по- в дясното пространство. Ние я видяхме тая битка и на вътрешните президентски избори. Въпреки включително и моите усилия, нашите усилия на ДСБ това обединение да се случи на практика не стана и се стигна до този момент. За мен той беше очакван още преди местните избори, дори го очаквах малко по-рано. Така че това е – ще викаме поп, защото хората показаха и на СДС, и на ДСБ, че те вече не съществуват за българския избирател.

– Ако трябва да търсим обаче отделни политици – по мислене, по говорене, по действия – кои са изразители на десните идеи в момента?

– Като отделни политици и в средите на СДС и ДСБ има такива, които назовават точните проблеми на България, правят добър анализ на ситуацията и дават конкретни предложения, но въпросът е дали хората им вярват. Всъщност проблемът е точно в това, че хората не вярват на старата десница, не вярват на нейните водачи. А естествено дясното пространство няма да търпи празнина и няма да остане незапълнено. Видяхме, че ГЕРБ се опитаха да го запълнят, но с техния на моменти тоталитарен подход това е абсурдно, тъй като тоталитаризмът е извън вижданията на десния електорат. А връщайки се на старата десница – отделните добри имена не могат вече да обърнат гласуването в своя полза.

– Сега ще ви кажа четири имена от Шумен, а вие да се опитате да ги подредите по скалата ляво-дясно.

– Добре.

– Галин Терзийски, Васил Тодоров, Иван Капралов и Антонин Горчев.

– Всичките са много достойни хора, разговарям с тях, поддържаме контакти. За мен винаги местните политици стоят в основата на националната политика, но колкото и да е добър един местен политик, той спазва правилата, които са му определени от неговата партия да бъде вътре в тях. Не искам да ги оценявам конкретно като политици. Бих казал, че могат да бъдат по-ясни дясно изразени политици, ако спазват ценностите на  дясното. Да бъдат открити пред хората, това, което обещаят да го правят и все такива неща.

– Това, което се случи сега на национално ниво в Синята коалиция имаше своята предпремиера в Шумен в навечерието на президентските и местните избори. Разривът между СДС и ДСБ. Какви бяха причините?

– Битката за това кой е по-десният, кой е по-силният в дясното, кой да бъде по-напред в листите – дали лидерът на СДС, дали заместник-председателят на ДСБ тогава Васил Тодоров или Иван Капралов, който идва като част от дясното пространство от Гергьовден.

– Малко ме объркахте, Гергьовден сериозно ли е от дясното пространство, един от бившите му лидери не се ли завъртя покрай президентското АБВ?

– Там специално за Шумен трябва да се пита Иван Капралов, защото той ми е казвал, че не е бил никога член на Гергьовден, а те само го издигат. Не мога да коментирам. Но проблемът дойде от това кой е по-десен в Шумен. Аз апелирах тези неща да останат на заден план, а да поработим върху лицето, което ще представим на избирателите и на което да повярват шуменци. Това не се случи. Резултатът на изборите показа на всички десни политици тук, че не са били представени. Сега вече в общинския съвет пък нито групата на ГЕРБ успява да бъде категорична и да отстоява политиките, които са подкрепяни от десните хора…

– Нека с примери, какво точно?

– … например още от предния мандат темата за референдума, който можеше да бъде осъществен в Шумен за облигационния заем за улиците. Мислех, че е редно да се питат хората. ГЕРБ не бяха на тази позиция. Същото важи и за останалите десни. Но това е по-малкото. Има нещо по-важно, друг пример, който бих ви посочил – поощряването на малкия и средния бизнес в община Шумен. Аз в последните години на няколко пъти съм инициирал публичен диалог за анти кризисната програма на общината. Имаше такава, но свита дотолкова да се гледат само парите – как да се събират повече пари, а да се харчат по-малко. А не се гледаше от гледна точка на това как общината да подпомогне малкия и средния бизнес да преживеят кризата, да бъдат облекчени. Това за мен е десният подход. Аз следя новините, но не виждам такива конкретни предложения в тази посока от нито една представяща се за дясна политическа сила.

– Между другото защо Шумен се лиши от възможността да има десен кмет?

– Точно защото я няма силната десница.

– Е, така или иначе кметският вот е в голяма степен мажоритарен, какво не достигна на Димитър Александров да бъде лицето на десницата?

– Можеше. Не му достигна опит като политик, той може да има страхотни качества като мениджър, но не му достигна опит като политик. Пак ще говорим за обединение на десните избиратели – те трябваше да бъдат обединение зад неговата кандидатура, ако искахме да успее. Там е имаше други идеи, които се реализираха – да има няколко десни кандидата, които да издърпат листите и да има дясно мнозинство в общинския съвет.

– При това положение как виждате дясното в Шумен през следващите месеци, година, в обозримото бъдеще?

– С дясното в Шумен ще се случи това, което ще се случи на национално ниво. ДСБ ще излезе самостоятелно на следващите избори, СДС – в коалиция или сами, избирателите ще се чудят за кого да гласуват и ще изгубят всички. Ако следим това, което се случва в последните месеци и като позиции на бившия еврокомисар Меглена Кунева и като социологически проучвания – Кунева в голяма степен припокрива позициите на десните партии. Да вземем отношението й към монополите, към липсата на политика, която да намалява безработицата и да поощрява малкия и средния бизнес – като цяло нейните позиции се идентифицират от десния избирател като собствени. За мен няма да бъде изненада ако тя вземе един много сериозен процент.