Жълтици край магистралата

Ентусиазирана група иманяри, която рови с металотърсачи в ръцете и слушалки на ушите край магистралното трасе на Бойко Борисов до Шумен е засякъл екип на столичния вестник “Република”. Иманярите, които прочесват нивите при строителния участък се надяват да намерят гърне, пълно със златни или сребърни монети. Търсачите на съкровища излезли в неделя сутрин рано-рано за да хванат първи обещаващото място, пише екип на вестника в репортаж за зимната треска за злато.

Само преди дни трактор е изорал частната нива, обръщайки 30-сантиметровия пласт с антиките на повърхността. Въоръжени с последен модел металдетектори, тримата мъже описват дъга с уредите и пристъпват с миши стъпки. Готови са да разкажат цялата история, но без да спират за почивка, обследвайки всеки сантиметър. „Моля ви, не ни снимайте, ще ви кажем. Тук сме от разсъмване и сме капнали”, провикват се от групата пред екипа на вестника.

Единият от мъжете вече е уловил сигнал на слушалките и копае, докато другите двама не спират да се ослушват за още. Чакат сигурен звук, идващ от браздите, защото от сутринта изразят само капачки от бира, пирони и станиоли. Иманярите движат металдетекторите равномерно пред краката си. Ръцете им окапват бързо, но остават още няколко декара от нивата. „Няма време за губене – до следобед трябва да сме я обходили”, признава калният до лакти Стойко.

Надеждите на групата са освен за гърне, пълно със злато, но и за богато погребение на римски войник или древна могила. Обикновено могилите се криели под пласт по-тъмна почва.  Тримата иманяри са прехвърлили 40-годишна възраст, но от късна зима до късна есен разчитат на занаята като допълнителен доход. На времето обаче от него изкарвали по два бона на месец. С малко късмет пък биха могли да спечелят колкото за години напред, надяват се самите те.

Мъжете са склонни да разговорят с нас, защото не смятат препитанието си за престъпление. Миналото лято, недалеч от местността, Стойко и другарите му се натъкват на десетки мечове и копия, предполагайки че тук е имало сражение. Продават находките на прекупвач от Пловдив за по 2 лева парчето. Най-голямата им придобивка за миналата година е античен съд с гравюра, в който имало част от златен накит. При копането обаче ударили с върха на лопатата керамичния предмет и го разцепили на парчета. „Беше ме яд, но честно казано се надявам на нещо по-голямо”, казва единият от приятелите на Стойко, докато рови с пръсти в браздата, търсейки това, което е писнало в ушите му преди секунди.

Пласирането на антични ценности вече е по-трудно, тъй като полицията бди денонощно. Много хора се отказват от занаята, обясняват положението тримата иманяри пред вестника. Преди време всички от бранша се събирали в избрани ресторанти в Перник и Пловдив. На мястото на срещите се появявали и реални купувачи от цялата страна, които гледали да изкупят находките на възможно най-ниска цена. След това стоката им заминавала основно за Италия, Турция, Гърция и Франция.

Не липсвали обаче ментата дори в тази незаконна дейност. Майстори на фалшификатите вземали отпечатък от скъпи монети върху сапун, след което изливали по техен модел дубликати. Само набито око можело да разпознае фалшивите от истинските находки.

Единственият в страната законен магазин, от който могат да се набавят металотърсачи без проблеми с властите, е в Шумен. Уредите са различен клас, като цените варират от 100 до 5 хиляди лева – определяща е дълбочината, на която могат да хващат сигнал.

В града също били най-добрите чистачи на антики, единодушни са хората от занаята. Експертите са оборудвани с микроскопи и в детайли могат да изчистят следите на времето. Антиките заприличват на току що изваяни, така както са изглеждали в ерата, когато са били направени. Ценните предмети трябвало да бъдат максимално лъскави, за да привлекат интереса на западните колекционери, издават тънкостите Стойко и другарите му.