Грехът на Бойко

Социологът Андрей Райчев е роден през 1955 година в София. Завършил е философия и социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Един от собствениците на „Галъп интернешънъл – България“. Заедно с Кънчо Стойчев има бизнес, свързан със строителството на голф игрища и хотели. Женен за журналистката Виза Недялкова, баща на четири дъщери. С Андрей Райчев в днешния брой на вестник „Труд“ разговаря Веселин Стойнев. Снимка: Sofia live

– Всички социологически агенции отчитат стабилизация на рейтингите на управляващите насред криза. Да не би хората да ги е страх да не стане по-зле, г-н Райчев?

– Да, всички агенции са единодушни, но има симптоми, че това е затишие пред буря. Хората сякаш нямат усещането, че излизаме от нещо, както се мислеше досега, а че нещата тепърва предстоят. Затова аз много внимателно бих чел тези данни.

– Т.е. не можем да говорим за някакво летаргично състояние на общество, а за разместване на пластовете, което е все още невидимо?

– Тече дълбочинен процес, който ми е трудно да кажа в какво ще избие. Да сравним настоящата с предходната година. Тогава правителството влезе в зимата с рейтинги между 50-60%, а излезе с около 30%. Това беше зима на много големи скандали. Тази зима скандалите са по-дребни, но пък за сметка на това са непрекъснати. Както през есента имахме непрекъснати протести. Спокойствието е привидно.

– Но Борисов успява да реагира бързо на скандалите и е единственият премиер досега, който след средата на мандата не предприема сериозни промени в кабинета.

– От самото начало той прави смени на парче – най-добрият пример са здравните министри. Да, той несъмнено е най-разбиращият своята аудитория премиер досега и е най-умелият в бързата реакция. Но имам чувството, че вървим към нов етап в поведението на публиката.

– Но образът на премиера си е все същият.

– Образът на премиера е много внимателно изваян. Властта се държи на този образ, извън него във властта няма нищо. Две са основните черти на този образ. Първо, Европа ме приема мен, а не “тях”. Аз възстанових европарите и пр. Другата е – “онези” са експлоататори, аз съм жертва. Те ви обират, а аз се жертвам за вас. Без жена съм, без приятели, само работя и остарявам, аз, момчето с филията с мас от Банкя. И двете характеристики на образа са вече под съмнение. От Европа идват сигнали за намусване, може да се стигне и до наказание. В скоба искам да кажа, че това е несправедливо и тенденциозно отношение към нас, защото само към България този номер минава лесно, ние сме най-лесните за напердашване. Да ми говорят за мафия в България в сравнение с Италия е комично.

Освен това образът на жертвата бе помрачен от скандала с бонусите във властта. Да вземеш 12 000 лв., когато някой е управлявал милиарди! Ако е така, паметник да му издигнеш. Но хората не разбират какво е 1 милиард. Българите са велики в броенето на триците, но имат проблем с броенето на чувалите с брашно. Колкото и несправедлива критика да са тези бонуси, те подронват ролята на жертва. Освен това ГЕРБ губят позата на единствения морален управляващ – хората си мислеха, че е дошла уникална власт, която няма да краде. Особено след местните избори и действията на кметовете това съвсем не изглежда така.

– А образът на строител на магистрали колко дълго още може да крепи премиера?

– Всеки, който е строител в очите на народа си, е уважаван човек. Въпросът е колко може да издържи държавата с тези пари. Ако те бяха някак си спестени от други места, където харчим излишно, това щеше да е истински положително. Но страхът за рейтинга, който Борисов и ГЕРБ изпитват, не спря харчовете. Харчим огромни пари да возим празни вагони от единия край на България до другия. Никой не махна празните болници, където надписват и надписват. Никой не спря броя на вузовете – продължаваме да имаме 50 университета и всеки идиот може да стане студент. Никой не спря излишните пари, които харчим, защото никой не посмя да каже на хората, че ще им вземе и това.

– И няма да посмее и до края на мандата.

– Задължително е да строим магистрали. Но парите се вземат от резерва – за 3 години са изхарчени 5 млрд. лв. Докога? До Сребърния фонд. В него има пари да се изкара още една година. А после? После заем.

– Брюксел ли ще каже кои ще са следващите на власт, или суверенни вътрешнополитически процеси ще ги определят?

-Трудно е да гадаем. Брюксел има шумни и тихи реплики. Шумно няма да кажат кой да управлява, но тихата им реплика може да е ограничение на европарите. Ако съжалявам за нещо, то не е, че Борисов управлява през тези 2 години и половина. А че това огромно доверие, което имаше, го пропиля да поддържа статуквото, вместо да мобилизира нацията и да постигне много неща за всички. Грозно звучи, но тълпата винаги е неблагодарна и ще изръмжи.

– Битката за лидерството в БСП между Първанов и Станишев ще радикализира ли левицата като опозиция?

– Не мисля, че левицата у нас може да има мнозинство. Просто левите хора не са достатъчно много.

– Обречена е на тройни и пр. коалиции, ако иска да е на власт?

-Без коалиции България трудно може да се управлява занапред. Даже не е била управлявана и досега по друг начин. Освен при Жан Виденов, но и той имаше някакви формални партньори. От Иван Костов до сегашното управление, което бе в скрита коалиция с “Атака”, а сега с нейните остатъци.

– Кой е по-изгоден за Борисов начело на БСП – Първанов или Станишев.

– Сталин са го питали кой е по-лош – Чембърлейн или Даладие (британският и френският премиер в навечерието на Втората световна война – б.р.). И той казал “Оба хуже” – и двамата са по-лоши. Боя се, че за Борисов е същото.

– Щом следващото управление ще е коалиционно, къде виждате Меглена Кунева – с БСП или с ГЕРБ?

– Много сме далеч от този въпрос. А и не изключвам предсрочни избори?

– Още тази година ли?

– Никой от хората, на които вярвам напълно, не може ясно да каже какви са финансовите сметки на държавата.

– Т.е. предсрочните избори ще се случат заради срив на държавата или защото ГЕРБ ще се опита да се качи на следващия влак, преди катастрофата, за да запази властта си.

– Това не са алтернативи. Няма да има крах на държавата, не сме в ситуация като при Виденов. Държавата е сравнително добре, но в момента тя струва поне един милиард евро годишно повече, отколкото може да си позволи. И тези пари трябва да се вземат отнякъде. Не вярвам управляващите да излязат открито и да кажат – момчета, трябва да затягаме коланите.

– И ще тръгнем по някакъв, макар и по-мек, гръцки сценарий – ще лъжем Брюксел за макроикономическите си показатели…

– Да, и ще отлагаме реформите, каквото правим вече 3 години. Имам предвид не само ГЕРБ, а и последната година на тройната коалиция, когато вече се виждаше ясно какви реформи задължително трябва да се извършат, но не ги направиха заради изборите.

– Правителството сякаш не прави нищо за бизнеса.

– Не е нищо, но го прави под освиркването на публиката. Например това, което са замислили със ски пистите е много хубаво – ще се отворят на българските бизнесмени възможности за високопечеливши и восокоинвестиционни активности, ще влязат пари в държавата. Колкото и да ценим гората, децата са ни по-ценни и заради тях трябва да докараме повече пари в държавата.

– Казвате го като човек, който е в голф бизнеса.

– Голфът пък е голяма радост – да влагаш пари в трева! Но поне не секат дървета. Нищо няма да стане, ако отсечем гора за 5 писти – гората ще си оцелее, а ще дойдат пари. Обратното е екологически фундаментализъм. И омраза към богатите. А забравяме, че при капитализма обществото е богато пропорционално на способността на капиталистите да правят печалби. И ние трябва да им разрешим да правят печалби, без, разбира се, да стигаме до екологични катастрофи.

– Но еколозите стават все по-влиятелни и могат да организират все по- големи протести.

– Няма нищо по-лесно от това да убедиш българина, че трябва на някой богат да му се вземе нещо. Като се каже – еди-кой си ще прави нещо голямо, ски писти, и ще прибира пари, всички си викат – веднага да се забрани! Без да разбират, че това са пари, които влизат и в джоба на забраняващите. Не казвам да допускаме пълен произвол, а свръхрестриктивният закон малко да се смекчи.

– Правителството не трябва ли да насърчава и други сфери на бизнеса? Или ще разчитаме само на туризъм и земеделие?

– Висока технология значи да имаш 1 млн. инвестиция за едно работно място – във фабрика за 100 млн. работят 100 души. Колко би струвало тогава да наемеш 1 млн. души? От 3-те милиона българи, които работят, малцина някога ще работят във високите технологии. Трябва да имаме и високи технологии – на всяка цена. Но това не е решението за България. Нито имаме тези пари, нито имаме вече тези квалифицирани кадри.

– Значи – домати и ски.

– Не. Решението е, каквото българинът си го знае – решението е на парче, решението не е едно, а са сто, решението е да се произвежда, решението е да се изнася. Но във всички случаи решението предполага мобилизация. А нацията е в дълбока демобилизация. Големият грях на Борисов е, че заблуди хората – ето аз съм на власт, всичко е наред, сега ще стане хубаво. Първо, няма да стане по-хубаво, а по-трудно. И, второ, трябва тепърва да се мобилизираме, за да можем дори да останем на нивото, на което сме.

– Има ли потенциал за нов голям мобилизатор?

– Надявах се, че след победата на Плевнелиев Борисов ще излезе от фазата пазене на рейтинг и трупане на власт и ще премине най-после към употреба на тази власт да мобилизира хората за този нов труден момент в живота им. Но не го виждам засега.