Хвърчилото на пастор Мишо

Хлапета на възраст от 7 до 12 години са „обитателите“ на детски център „Приятели“ на ул. „Антим Първи“ в Шумен. Занималнята има напълно светски характер, а за дечурлигата се грижат пастор Михаил Стефанов от съседната църква и педагогът на центъра Мая Димитрова.

Михаил Стефанов не прилича на стереотипната представа за евангелски пастор. Ако изключим очилата (пък дали всички пастори са с очила?). Възрастово изглежда леко „несериозно“ за да се грижи за двайсетина деца, дори първо го взехме за някой от питомците или доброволците на центъра. Това обаче е само първото впечатление. 

Пасторът е завършил богословие в Австрия, а още по време на обучението си е стажувал – две години в дом за деца, една година е работил в старчески дом, една година се е занимавал с хора с увреждания. Обучението ни беше ориентирано и към работа в социалната сфера, разказва пастор Мишо. В момента Михаил Стефанов е пастор на най-старата евангелска църква в Шумен (до едноименния хотел), председател на УС на хосписа при църквата и „татко“ на църковния детски център „Приятели“.

Центърът е класическа занималня, както многото комерсиални забавачки за ученици от начална степен, с тази разлика, че е безплатна. Занималнята работи в помощ на родители с, така да го кажем, неразрешени семейни проблеми, обяснява Мая Димитрова, която работи в „Приятели“ като педагог и помага на децата да си пишат домашните. Центърът помага на родители, които се оправят с децата си без половинка. „Самотна майка“ е по-скоро чиновническо клише, защото има и много бащи, които се грижат за децата си, както и баби и дядовци, които отглеждат наследниците на децата си – гурбетчии. 

„Приятели“ отворил врати преди три години и половина. Както във всяка друга занималня хлапетата идват сутрин от 9 до 12 и следобед от 1 до 5, в зависимост от това в коя смяна са на училище. През лятото имало 18 деца, но през тази година центърът изпратил и първите си „абитуриенти“ и сега има свободни места – може да приеме още десет деца.

Не афишираме, но и не го крием, всички знаят, че аз съм пасторът на Евангелската методическа епископална църква, когато разговарям с родители. А и всички подписват декларация, че са наясно със статуса на центъра, обяснява пастор Мишо. В занималнята религиозно обучение и религиозни практики не се провеждат. Средствата за издръжката на „Приятели“ идват от евангелската църква в гр. Вайблинген, близо до Щутгарт, Германия.

Стела, която е в четвърти клас в Начално училище „Княз Борис“ пристига в „Приятели“ и се разполага като у дома си. Момичето е в центъра още от лятото и идва заради приятната компания. В едно от помещенията е оформена занималня с бюра, където може да се решават домашните. По-рано тук ми беше гаражът, но реших, че можем да оползотворим тази площ, разказва пастор Михаил Стефанов. От другата страна на „офиса“ пък е стаичка с „джаги“, където пасторът премерва сили със Стела.

На стената пред бюрото на Мая има налепени листчета като за неотложни задачи. Това е хвърчило на добрите думи, обясняват Михаил и Мая. Когато едно дете обиди друго, „изкупуването на вината“ става като след това се сети поне за едно добро качество на „противника“ и го напише на листче.

Три са детските центрове на Евангелската църква в България – в Шумен, Добрич и Лясковец, има и една детска градина. За свободно място в „Приятели“ говорете направо с пастор Михаил Стефанов или Мая Димитрова на ул. „Антим Първи“ до църквата до хотел „Шумен“ или намерете страничката на центъра във Фейсбук.