Боб със салам
Публикувано от shmoko в категория на ноември 2, 2011 | 16 коментара
Появи се от някъде. Мотаеше се пред блока ми, кротък и усмихнат. Чудиме се как прекарва зимата. Спеше под една стряха върху парцали. Лятото беше лесно. Можеше да спи и на пейката. Запознах се с него преди година и нещо, прибирах се от някъде посред нощ и видях едно дете (имаше тяло и душа на дете). Седнах до него, побъбрихме. Беше тъжен. Аз също.
Не помня как се случи, но го прегърнах и заплаках. То също. От тогава станахме приятели. Чакаше ме пред блока, когато имах, му давах по някой лев, купувах му закуски, сега разбирам, че то е търсело друго… Мечтаеше да има една стаичка – само негова, и да работи. Целият му багаж, целият му живот беше събран в една торбичка. С дрехи.
Когато го видях за последно, беше гладен. Изми стъклата на колата ми, не че имаше нужда, но го бе срам да му дават пари без да има за какво. Попитах го какво му се хапва. Боб със салам, каза ми, много обичам консерва боб със салам. Обещах да му купя, така и не го направих.
Този пуст боб със салам сега не ми излиза от ума. Не обърнах внимание тогава, когато ми каза, че не му се живее и иска да умре. Я стига глупости, млад си всичко е пред теб, смутолевих и отминах. Имах си неприятности, а човек е егоист, когато има проблеми. Предадох го и аз. После изчезна. Не знаех къде е. До днес.
Колко често се опитваше да ми каже нещо и колко често го отминавах разсеяно. Появи се отнякъде… И си отиде… Сам и неизвестен.Не е имал сила да издържи още една зима. Защо пиша това? Дължа му го. А не знаех дори името му. Невен. Почивай в мир най-после миличко, малко, храбро момче… Прости ми, прости ми…
Бележка на редактора: Този коментар се появи малко след полунощ под текста за обесеното момче. Не познаваме автора, подписал се е като hubble.
2011-11-02
…И затова дори в страха си да не прокуждайме с ръка или камък огладнялото улично куче, просяк или бездомник защото утре можем да му станем съквартирант…
BOG DA PROSTI DY6ATA NA TOVA NEVINNO ANGEL4E!!!!DA PO4IVA V MIR DY6ATA MY!!!BOG 6TE GO SGREE V PREGRADKATA SI!!!PO4IVAI V MIR MILO DETE!!!!
Познавах това момче от около преди 6 години, също не знаех името му. Опитвах се да му помогам – купувала съм му някои неща и изпращах играчки за малката му сестричка. Тогава си мислех, че е съвсем мъничък. Обяснявах му, че е най-важно да учи, а той, че е най-добре да си се родил българин.Казваше, че може да умираш от глад, но никога да не крадеш. Семейството му имаше едно малко магаренце, с което често си играеха…незабравима мила картинка!Беше изключително трудолюбив, въпреки невръстната си възраст. Минаха няколко години и вече не го виждах. За него вече е късно…мир на праха му! Но той има и братче, което също е толкова честно и трудолюбиво. В забързаното ни ежедневие, сред всекидневните ни проблеми и неотложни задачи дано не се окаже, че отново не ни остава време за човешки постъпки и доброта.
не е от Дивдядово а Златар Наистина е много разбрано момче
tfa mom4e ima semeistvo v selo zlatar az poznavam roditelite mu ima brat i sestra . toi e ot mnogo bedno semeistvo jiveeqt to4no sreshty kushtata na lelq mi beshe dobro mom4e . tova s obesvaneto da ne e sluh ili sa go namerili ?
Боже боже, колко мъка има по този свят БОЖЕ
Имаме молба към автора – hubble – ако може да се свърже с нас на мейла ни: editor@shmoko.bg
Това е днешна България,където се живеело добре .
това е Невен аз го познавам тои е в дивдядово не аз го познавам тои е много добар ако иска човека които го е писал да ми се обади 6те му предам всичко 🙁
наистина човек става егоист, когато има собствени проблеми. А щеше да бъде толкова хубаво, ако можехме наред със своите проблеми да умеем да виждаме и проблемите на околните. щяхме да усещаме нечие рамо до себе си и светът щеше да бъде по-добър.
Разплаках се!Колко ли още такива душички има около нас!Ти поне си тук-давал си му по някой лев,говорил си с него,тежи ти боба със салам,зна чи си Човек,а къде е обществото ни?
Вероятно тъжните истории са много, но просто не знаем за тях. И за тази нямаше да разберем, ако не си беше посегнало детето.
Колко ли още такива тъжни истории ще има-зимата още не е започнала.Боже,колко мъка има на тоя свят.
Един НЕзаслужен епилог!!!!!
Зимата идва, не ги подминавайте и не отвръщайте глава от тях.
Хммммм, това е един заслужен епилог на една много, много тъжна история ;-(((((