Ние го градим

Инж. Иван Йонков е роден през 1954 година в Шумен. Завършил е Техникума по машиностроене „Христо Ботев“, а след това „Технология на металите и металорежещи машини“ в МЕИ – Варна. Впоследствие има магистратура „Екология“, а в момента е докторант по „Национална сигурност и екология“. Работил е последователно в ЗИЕНО, ДКМС, бил е председател на Комитета за държавен и народен контрол в Шумен, генерален директор на „Всестранни услуги“, заместник-управител и главен инженер на „Титан БКС“, а в мандата 2007-2011 година част от екипа на кмета Красимир Костов като заместник-кмет по устройство на териториите, строителството и екологията. Областен председател и член на Националния съвет на Политическо движение „Социалдемократи“.

– Господин Йонков, докато пътувах за нашата среща на няколко пъти попаднах на едно усмихнато лице и надпис: „Градим Шумен“. Вие бяхте част от екипа на кмета Красимир Костов през мандат 2007-2011 година, така че, предполагам, сте наясно и с „изпълнителите“. Кой гради Шумен през тези четири години?

– Зависи за какво питате. Ако е за 109-те спечелени проекта – да, ние, г-н Костов и неговият екип ги спечелихме. Ако въпросът ви е за 90-те милиона привлечени средства – ние ги привлякохме. Ако става въпрос за индустриалния парк, парк студентски, новата детска градина със 100 места, проекта ИСПА, регионалното депо за твърди битови отпадъци, парк „Кьошковете“, рехабилитацията на градската градина и пешеходните зони по „Славянски“ и „Казанджийската“, укрепването на свлачището към Паметника, реставрацията и консервацията на Шуменската крепост – да, признаваме, ние бяхме. Това нещо лошо ли е? Това беше философията на нашия екип преди четири години и беше причината ние, представителите на политическо движение „Социалдемократи“ да подкрепим кандидата за кмет Красимир Костов и сега, а след реализацията, 4 години по-късно да го направим отново. Подкрепял съм и ще продължа да подкрепям единствено политики, водещи до развитието на Шумен.

– Не е лошо, но е като извадено от предизборна брошура.

– Това са конкретни неща, направени, зад които стои една цяла визия за града и общината и е нормално да се посочват. Нека да видим какво казваше Красимир Костов като кмет през тези четири години за които питате. Той  говореше за три неща, за които работеше местната власт в негово лице като кмет. Това са растеж, контурентноспособност и устойчиво развитие. Това, според мен, обяснява цялото ни поведение през тези четири години. 

Можем да ги анализираме заедно с вас. Защо растеж? И той като кмет, и екипът му, към който принадлежах, беше наясно още преди началото на мандата, че растежът е този, който чрез бизнеса, чрез привличане на инвестиции осигурява работните места, данъците, заплатите и всичко, с което общината може да разполага като финансов, икономически и човешки ресурс за да гради, ще използвам и аз тази дума, своя град.

– Растежът пипа ли се, яде ли се, вижда ли се?

Виждат се и се усещат нещата, които изредих в началото. Растежът е огромно усилие на стотици хора, което нашият екип, екипът на Красимир Костов се стремеше да внуши като необходимост. Растежът е едно усещане, че този град е жив, че в този град бизнесът остава, инвестира, реинвестира. Че тук влизат пари по програми и фирмите виждат поле за дейността си, надежда за бъдещето и перспектива, а хората виждат и ползват резултата от всичко това, което изброявам. Има основание да казваме, че всеки ден, всеки месец този град става все по-добро място за живеене за шуменци и за децата ми. Знам, че ще има такива, които ще ми опонират, но ако го правят, нека да е с аргументи, а не просто от позицията на политически опоненти.

– Конкурентноспособност?

– Това са високо ефективни съвременни технологии, такива, каквито очевидно този град предлага възможности да бъдат инвестирани – да вземем за пример „Алкомет“, „Карлсберг“, както е „Пени маркет“ и всички по-големи и средни фирми. Ще има и нови възможности през индустриалния парк. Представа за конкурентноспособност са и проектите, които общината печели – ние се стремим към технологични проекти. Тук  са усилията да се запази образованието, за да произведе грамотни, образовани и мотивирани кадри, които да останат и да намерят реализация тук. Това са усилията за един чист град, за търсенето на нови енергийни източници. 

Аз  знам, че някои обичат да се шегуват с идеите ни, но очевидно това са хора без мащабно мислене, без перспективи. За подобни проекти са нужни много години, но някой трябва да сега да работи, за да се случат един ден. Примерно – геотермалният извор. Да, сега вероятно предизвиква усмивка. Но всъщност иронизирането на тази идея е проява на ограничено и тесногърдо мислене. Ако сега не се работи, а всъщност по света модерните държави отдавна използват такива алтернативи, ние трябва да чакаме някой да дойде след една две или няколко години и на третия месец да се роди тази идея, готова, реализирана? Няма да стане. Трябва сега да се работи. Всеки ден да се работи и ние това и правехме. 

Искам на трето място още да кажа, че растежът и конкурентноспособността се изразяват в усещането за устойчивост. Какво се случи след 1990 година? Първите няколко години беше срив на икономиката. Загубихме десетки големи предприятия в Шумен, в общината, в областта. В следващите години се проведе една мащабна и безкрайно несправедлива приватизация, която направи не повече от 5-7 процента българи богати, а останалите 93 безкрайно бедни, почти без надежди. А всъщност устойчивостта, това е чувството на хората, че дори и да има криза, тя е плавна, има време да се реагира, може да оцелее икономиката, може да се запазят болшинството работни места, няма да се сринат заплатите. 

Това е устойчивостта. Това са трите неща, които сме обяснявали с различни примери и с работата си, с това, което се вижда, с направеното. И ясната представа какво правим тази година, следващата година, следващите четири години…

– Внимателно слушах изброените успехи, там липсваше „Топлофикация“. Къде е мястото й в понятията растеж, конкуретноспособност, устойчиво развитие? Взехме една фирма с 16 или там някъде милиона лева дължове. Грешка си беше, май?

– Не. Не. Категорично – не. Приемам, че тя има задължения. Ако разговаряме сега с юристи самите те ще ни кажат, че задълженията на „Топлофикация“ са до размера на нейния капитал. Ако този капитал е пет милиона, значи не общината, не гражданите, единствено търговското дружество един ден може да дължи до пет милиона от тези 16. Останалите, казано кратичко, ще си бъдат за сметка на кредиторите. 

А между впрочем, тези задължения нито са от днес, нито са отпреди една година, нито са отпреди 4-5. Още в края на 2007 задълженията на „Топлофикация“ бяха 3.5 милиона. Но тя беше в насипно състояние и не бяха предприемани никакви мерки през следващите години да бъде икономически стабилизирана, технологически преоборудвана за да може да предложи приемлив за хората продукт на приемлива цена. Тя беше държавна, нали не сте го забравили това? 

Сега с този ход има за първи път шанс шуменската ТЕЦ с прякото участие на общината и в партньорство с частен инвеститор да започне две неща. Първо – да си възвръща доверието у клиентите. Второ – да може да си изплаща дълговете. Няма да има срив в топлоподаването през зимата. Търсят се алтернативни доставчици на газ. Отделно сега общината може всеки ден да влияе върху вземането на решенията и върху политиката, която „Топлофикация“ провежда. А политиката ще бъде само една: ТЕЦ-ът трябва да предлага топлоенергия за отопление и битова гореща вода всеки сезон оттук нататък, още от този, след около два месеца. На приемливи цени. И всеки сезон да се увеличават абонатите, защото това е едно от условията да бъде относително ниска цената. 

Тук трябва да споменем и когенерацията. Тя не се въвежда случайно. Да, инвеститорът ще печели, но ще печели и Шумен, защото отпадната гореща вода е относително евтин източник за отопление на  битовите абонати. Разберете го – просто друга алтернатива нито в България, нито по света съществува. Досега никой не е предложил – нито опонент, нито специалист нещо по-добро.

– Е не е така. Има предложение.

– Какво е предложението?

– Обявяване на „Топлофикация“ в несъстоятелност. Идея на г-н Иван Капралов.

– Извинявайте, но предложението за несъстоятелност не е технологично предложение. То дори не е и финансово. То засяга по-скоро правния статус на „Топлофикация“ в момента. Да, съгласен съм, има някаква логика да се обяви несъстоятелността, но какво от това? Какво от това? Ще се случи това, което преди малко ви казах. Ще започне една процедура на удовлетворяване на кредиторите до възможния размер на активите. И какво правим после? В края на краищата ТЕЦ-ът ще си остане като сгради, като технология. За нас не е толкова важно да се обяви процедурата по несъстоятелност, това е едно допълнително затормозяване. 

Ако искат кредиторите – да го обявяват. Кой им пречи? Нашата цел не е това. Нашата задача не е това. Задачата на Шумен е този ТЕЦ да не спира да работи. Само това е шансът му да си върне доверието на абонатите и с технологични решения да запази приемлива себестойност на отоплението. Когато липсват технологични идеи се стига до евтин популизъм – няма ТЕЦ – няма проблеми. Има ТЕЦ – има повод за заигравка. Бих използвал и по-остри думи. Заиграването с темата несъстоятелност ми се струва отчаян опит за популизъм и лицемерие и някакви задкулисни сделки. Нищо друго.

– Карате ли личната си кола из Шумен?

– Да, дори я използвам и да служебни задачи понякога.

– ИСПА се изтъква като един от успехите на администрацията на Красимир Костов, но едва ли има шофьор, който поне мислено да не изреди цялото женско родословие на ангажираните в проекта когато кара по шуменските улици. Вие запазвате ли благоприличие, как се отнасяте към шофьорските тегоби?

– С търпение. Големи проекти, независимо какви са, нито се случват за няколко месеца, нито се случват без проблеми. Нито могат да се случат без разбиране от гражданите,  за които са предназначени. Простичък пример. Нека да си представи някой някоя лична инвестиция – в дома си, в бизнеса си. Процесът и времето, през което тази инвестиция се реализира не е ли свързана с неудобство, с притеснения, с лични и семейни понякога проблеми? 

– Така е, но като се случи такава голяма инвестиция, е нормално след това очакването всичко да е наред?

– Знам, че човешката памет е къса. Това на много хора им пречи. Понякога пречи и на тези, които носят отговорността нещата да се случват навреме и както трябва. Какво имам предвид. Много бързо забравихме, но аз ще се опитам да припомня на вашите читатели и много хора. Нека да отидат в Сливен. Макар че той не е единственият отрицателен пример. Ние със Сливен бяхме на едно ниво. Но Сливен беше толериран, защото беше от първите градове, на които държавата възложи да управлява такъв проект. На нас не ни беше възложен. 

Това, което направихме ние беше да поемем цялата отговорност за вероятността, че един отхвърлен проект, едни 42 милиона няма да бъдат дадени на Шумен. Искам да съм коректен. Този проект е започнат още през 1990 година, когато беше директор на „ВиК“ инж. Светлозар Дамянов, когато кмет не беше нито Красимир Костов, нито г-н Златев, а инж. Христо Христов. И чест им прави на всички дотук, че са работили всички кметове по този проект. Къде беше преломният момент? 

През 2008 година на първото заседание в Бояна на Комитета по наблюдение Европейската комисия с нейните представители ни каза простичко – от 26 проекта вашият е най-зле, ние нямаме доверие, че вие можете да го изпълните. Нашият въпрос беше: Защо ние да го изпълняваме, когато договорът е с държавата? И те казаха така: Ами… закъсняла е организацията, ние нямаме доверие, че вие имате капацитет, край. На второто заседание в края на годината през 2008 след поредица от разговори не само на кмета, поредица от разговори с фирми, специалисти, с МОСВ успяхме да ги убедим, че общината ще помогне с целия си административен и професионален ресурс и този на фирмите, ще съдейства на фирмите. 

Нашият успех беше, че направихме две неща: спечелихме доверието и министърът пусна процедурата за избор на строители и поехме отговорността за това, което ще се случи. Отговорност не на думи. Има подписано споразумение между министъра и кмета на Шумен как се поделят отговорностите.  Ние си поехме нашият кръст. Защото лесният начин беше – няма проект, няма проблем. Поехме и втори кръст – с всички рискове да финансираме и възстановяването на улиците с нов асфалт.

– Сто и девет спечелени проекта, но ИСПА, например беше още от предишния мандат. А политическите опоненти показват Шумен в не толкова бяла светлина, когато се говори за класирането по брой на привлечени средства и реализирани проекти.

– За проектите, които е имало, и ние уж сме използвали наготово. Въпросът е какви проекти има. Когато ние влязохме в общината беше извадена от служителка на общината, която беше останала в „Евроинтеграция“ – бяха извадени две странички по кои проекти е имало кореспонденция с някои министерства, които управляват оперативни програми. Това бяха може би десетина проекта, да, ИСПА беше там, няма спор. И още няколко други имаше – „Елеонора“. Но това бяха само разговори, кореспонденции. Това не бяха работни проекти, осигурени с финансови меморандуми или договори за финансиране. Нито бяха провеждани процедури за изпълнение, да не говорим за самото изпълнение. Това беше ситуацията. 

Единственото, което получихме от арх. Диана Стефанова, тогава главен архитект, беше за 200 хиляди лева една скейтборд площадка, но само една десета, от това, което построихме впоследствие. Това получихме, с това стартирахме. Да, имахме 4 милиона лева преходен остатък от 2007. Но пък имахме 4 милиона лева задължения по предишния облигационен заем на общината, с който бяха направени 8 улици. Няма лошо в това. Само че срещу 8 улици ние сега правим 44 в момента плюс още 53 след четири месеца, за които сега текат процедурите. Мащабът е несравним. Отговорността е несравнима. И резултатът ще бъде несравним.

Искам да кажа и две думи за регионалното депо. Какво заварихме по отношение на изпълнение на закона за управление на отпадъците? Доброто беше – изградена клетка едно. Това гарантираше, че в рамките на 2007 и средата на 2008 няма да има проблем с отпадъка на Шумен и региона. Но дотогава само община Шумен депонираше там. Същевременно политиката на държавата е такива депа да се изграждат от общините със собствени средства. 

Това не беше приемливо за Шумен. Ние нямаме собствени средства от такъв порядък – 5, 7, 8 милиона, още повече, че депото е регионално. Започнахме преговори с МОСВ. Намерихме верните аргументи и още 2009 в държавния бюджет се появиха първите 3.5 милиона лева държавна субсидия за доизграждането на депото. 

И понеже в предишния мандат, искам да съм коректен, не зависимо, че през 2005 година беше спряно финансирането на този обект и две години нямаше процес на финансиране – имаше проектна готовност. Министерството повярва и се довери на администрацията на Красимир Костов и започна строителството. И до ден днешен не е спряло. След като ни наблюдаваха как строим като темпове и качество след първите година и половина, още първата година ни предложиха в края милион и половина лева допълнително. Следващата година още 3.5 милиона лева. Сега имаме предложение от министерството да довършим депото с още 2.5 милиона лева. 

Ако това не е спечелено доверие и доказване, че може този град с кмета си, с администрацията си, със строителите, с изпълнителите да ползва парите законосъобразно в съответствие с проектите, навреме – аз не виждам друго доказателство. Шумен е на път с държавни средства за ок. 10 милиона лева да изгради депото си при условие, че през 2008 депото изобщо не беше в списъка на държавата за 23-те депа, които трябваше да бъдат изграждани с държавна субсидия. Ние влязохме в този списък единствени и го изградихме. И аз като вас, виждам различни билборди Не знам как е за България, но ако ме питате за Шумен – ние го градим.

Разговаря: Силвия Георгиева