С кого трябва да сме? С Европа (зелено) или с Русия (червено)

or

гласували: 2,224

От Вашингтон до Ханой

 

Янки номер 1 в България не е бил скаут. Това е единствената новина, която излезе около американския посланик Джеймс Уорлик при визитата му в гората край Шумен в понеделник вечер. Телевизионната звезда от “Стъклен дом”, който е компетентен по всички въпроси на българската политика, се превърна в гвоздей на програмата в тържества по случай 100-годишнината на българското скаутско движение. Като оставим настрана, че 50 на сто от тия 100 се губят някъде, се връщаме на въпроса за какъв чеп беше край скаутския огън Уорлик, като дори не е бил скаут? Просто щото е американец? Или просто защото знае английски?

 

Ако имаше някаква символика, то тя е за променената България и трябва да се търси другаде – в това, че всичко се случва на място, където поколения ученици от горните класове набиваха крак с “Калашников” с пробити цеви и бяха готвени да са готови, ако се наложи, да се бият с врага от Вашингтон.

 

Съдбата понякога си прави и бъзици и едно намигване на историята беше присъствието край Уорлик на депутата Красимир Минчев, облечен в камуфлаж като за първи лов на диво прасе и обявен за голям приятел на българските скаути. Вероятно любовта към скаутското движение в България и по света у Минчев се е родила, още докато е завършвал военното училище в СССР. С Уорлик или без, децата, които са в скаутския лагер “Ивански”, вероятно се чувстват отлично. Лошото е, че с подобни мероприятия им се налага някакъв геополитически и политически фетишизъм. Просто можеше да минат и без Уорлик, който никога не е бил скаут, и без Минчев, който сигурно е научил думичката едва през последните години. И без още поне десетина край тях. И без писмото на “първата българска еврокомисарка”, решила ей така да драсне няколко реда на скаутите по пътя за „Дондуков“.

 

Още бяхме на фазата plateu от емоционалното съвокупление с американския амбасадор и не бяхме изконсумирали докрай оргазма, когато пристигна радостната вест, че виетнамските братя от общежитията на “Шуменска комуна”, които с радост изпратихме по живо по здраво в началото на 90-те, искали пак да сме братя. А Шумен щял да се побратимява с провинция Тхан Хоа, управлявана от Народния комитет под мъдрото ръководство на Виетнамската комунистическа партия. Ако това се случи, ще бъде прецедент да другаруваме с град от държава, в която има определено недемократичен режим с еднопартийна система и където има системно нарушаване на човешките права. Затова пък може да тръгне наново търговия с оня миризлив мехлем “виетнамско чудо”. А! Може и кучешкия проблем да решим.


17-08-2011

Коментари

  • дедо август 19, 2011 в 5:59 am

    А така-и аз писах- за чий чеп идва тоя циркаджия, дето го разхождат по всякакви събития-ей Уорлик ,не си велик-нито ти, нито страната ти наркоманска….и тоя с камуфлажа е някой шеф на ловна дружинка сигурно….или има военно положение…и въобще -какъв кур търсите всичкити вие думбази там където нещата са супер и без вас…А????

  • Ван Цу Дзъ август 16, 2011 в 10:50 pm

    И когато се коментира международна политика, е добре да познаваш правилата поне на родния си език. Като това, например, дето се учи в пети клас – когато подчиненото изречение разделя главното на две, огражда се със запетаи от двете страни.
    Иначе в политически план пет години не са никак малко време. Да бяхте сложили за илюстрация статия от 1967 например, ама тогава други хвърляха напалм над мирното виетнамско население в борба за правата му навярно

  • хо ши мин август 16, 2011 в 4:04 pm

    Евала,точно и на място,все някой трябваше да го напише

  • Анонимен август 16, 2011 в 2:45 pm

    Я,заядлив коментар?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *