Учителят на бунтарите

Диян Димитров /42г./ от Шумен е сред малкото мъже начални учители у нас. Завършил е начална педагогика в Шуменския университет „Еп.Константин Преславски“, където бил заедно с над 20 момичета и още един колега, който не станал педагог. Зад гърба му е над 16 г. стаж и четири випуска деца в престижното СОУ „Сава Доброплодни“ в Шумен. Първите му възпитаници вече са студенти, но още помнят любимия учител. Други още са на чиновете и участваха в протеста срещу орязаната зимна ваканция. Всичко дотук е в сегашно време. Днес колегите и завършващите четвъртокласници от класа на Диян Димитров разбраха, че учителят е починал. Това е и последното му, а може би и първо интервю. Взето е по време на ученическите протести в Шумен.

-Г-н Димитров, в ученическият протест в Шумен за повече ваканция имаше много тийнейджъри от вашето училище. Кога децата станаха такива бунтари, уж българинът е с робска психика?

-Протестът е силен, защото е засегнат ученическият интерес и те са склонни да скочат, намират смелост и желание. Както преди години скочиха срещу матурите, но тях и сега ги има. Навремето сме имали и по-дълга зимна ваканция и бригади по месец и половина, но от това учебният процес не е пострадал. Не искам да коментирам решението на министъра, но в протеста не виждам нищо лошо. Колкото повече някой си изказва мнението и се бори за правата си, по-добре. Друг е въпросът дали са прави, нужна е дискусия.

-Според вас няма нищо нагласено, никой не ги е подтиквал?

-Кой би могъл? Родители или учители? За педагозите е абсурд. Ние само мимоходом сме коментирали по-късата ваканция от миналата година с 1 ден, от предната с 2 и по тази логика следващата година трябва да започнем работа на 2 януари. Това е спонтанен протест. Не случайно излезе коментар по форумите за депутатите, които са мерило и коват нашите закони до кога ще почиват. Не е до 3-ти януари! Ако те почиват до тогава, няма да отидат в парламента, защото ще са имали много тежки срещи с избиратели и ще са уморени.

-Българският депутат все ни е трън в очите, независимо чие е мнозинството…

-Защото прави това, което не бива. Непрекъснато се говори за прословутите депутатски кюфтета. А да вземем и служебните им коли до избирателите… Нека да бъдат и те почтени. Да правят нещата малко по-народному и тогава никой няма да говори срещу тях.

-Може би се променят нагласите в обществото и това започва от децата, които преди 4-5 г. са били в началния курс?

-Робската психика в нашата народопсихпология вече се разчупва. Тези ученици са деца на демокрацията, възпитани от родители, пораснали по време на демокрацията. И те имат позиция. В целия този 20-годишен демократичен хаос, започват да се появяват някакви позитиви. Дори да вземем само това бунтарско, което се развива в поколението. Но ще кажа, че е хубаво то е да е подплатено и с повечко знания и умения в поколението. Една дълга тема…

-В началния курс има ли рев за оценки?

-В последните години и при нас има плач! Преди не съм го забелязвал. Но това не са сълзи за шестици, а защо има двойка. Може би децата са и малко по-разглезени от преди.

-А има ли деца с по-модерен джиесем от вашия?

-Не са много, но има. Но мен вече много малко неща могат да ме комплексират, най-малкото един телефон.

-Виждам че, някои деца са с униформи, други не?..

-Униформите са бъдещето. Аз съм за това да започнем да приемаме нещата от Запад, но не всичко и не на всяка цена. При нас също ще стане, но по-трудно, защото обществото свикна и по другия начин 20 години. Ако 20 г. сме живяли в псевдодемокрация, поне 10 г. ще са нужни да въведем тези порядки пак. Не става за един-два срока.

-Днешните родители май съвсем нямат време за децата си?

-Така е, но не ги виня. Често затова си дават децата при конкретния учител. Искат ние да им дадем това, за което те нямат време. И аз се стремя да ги науча, че им предстоят много и различни етапи в живота. Най-важното е да израснат добри хора и да правят добро, когато и както могат. И стотици пъти съм казвал – Като правиш добро не очаквай да ти се върне от същото място.

-Свикнали сме да говорим за първата учителка. Не е ли необичайно мъж да води първолаци?

-Не, ако се върнем 150 г. назад първите учители са били мъже. Във времето, в което живеем, няма мъжка и женска професия. Има неща, които човек може да прави и такива, за които не го бива.

-Господинът по-разкрепостен ли е в час от учителката, вие разказвате ли вицове?

-Споделяме си случки. Видя ли, че главите им натежават, намирам начин да ги разсмея. Самоиронизирам себе си пред тях. Ето прост пример: лети муха и каца на мойта глава и аз казвам – „Естествено, че ще кацне на моята глава, защото тя е най-празна в момента“. И те избухват да се смеят, защото разбират метафората и правим нужната минутка отдих. Мъжът учител не е по-различен, получава цветя, вълнува се на раздяла… А понеже преподавам на паралелка със засилено изучаване на изобразително изкуство, винаги завършваме годината с изложба и детски коктейл, за да се почувстват като творци.

-По картината можеш да разгадаеш много за художника, какво рисуват сега децата?

-Увличат ги героите от анимационни и игрални филми, от компютърни игри. Обичат и фантастиката. Прави впечатление, че трудно рисуват природата, може би защото рядко са сред нея. Винаги рисуваме и кой какъв иска да стане. Традицонното – „ще стана полицай“, вече не присъства много при момчетата. Искат да са спортисти, учители, доктори, художници.

-Някой иска ли да стане Бойко Борисов?

-Не, никой не иска да стане Борисов. Но за щастие никой не иска да стане и Сергей Станишев. Но пък е хубаво, че някои искат да станат учители.

-Да, но нали се сещате за вица от миналото за един баща, който завел детето си при учителя и му казал: „Прави го, каквото ще го правиш, поне един даскал да излезе от него“.

-Знам го, но е грозно! Не е лесно да си учител. Ние сме постоянно с децата, ставаме част от семействата им, те ни имат доверие. И у дома често казват – „Така каза годподина!“ А ако не е вярно? Затова във всеки момент трябва да си точен и честен. Важно е доверието между нас и децата.

-Налагало ли се е да работите и друго през ваканциите, за да издържате фамилията си?

-Налагало се е, макар че напоследък няма много работа. Занимавал съм се с търговия. Не е тайна какви са заплатите. Моята е около 500 лв. чисто. Не ми е обидно.

-На протеста на учениците в Шумен имаше един плакат- „Чухте учителите ни, чуйте и нас“. Чувствате ли се вече разбрани?

-Когато ние протестирахме, нашият министър Даниел Вълчев слушаше, но не искаше да ни чуе. Защитаваше интересите на мед.сестри и лекари, при все, че е наш министър. Слушаха ни от опозицията, управляващите също, защото бяха длъжни. Чуха ни и какво от това?

-Вдигнаха ви заплатите.

-Е, след два месеца бунт нямаше как. Вдигнаха се с 10-20%, а за сметка на това са ни отнети други плащания през годината във връзка с празниците.

-Тогава, дава ли държавата нужното на учителя?

-Дава, колкото може. Не може да искаш нещо което го няма. Сега да искаш 1500 лв. заплата, като няма толкова пари в бюджета.

-Да, но въпреки неголямото заплащане лично за вас открих много суперлативи в интернет. Че сте „най-якият учител“, „няма втори като него“. Деца и родители са ви писали средна оценка 5,76.

-Съвсем нромално е нашите малки паячета да ме оценят така. Това е присъщо за възрастта. Но коментарите от родители и пораснали ученици наистина ме ласкаят и ми дават отговор дали съм си свършил работата. Гордея се с това, което постигат моите ученици. Имам вече 23-годишни възпитаници. Гордея се, че родителите ме търсят и искат да запишат децата си при мен.

-При вас повече момчета ли се записват?

-Обратното, при мен винаги са преобладавали момичетата. И сега са 17 към 10. Някои родители вече избират класен мъж за момиченца, които са по-палави и се надяват той да ги държи по-строго. Макар че строга може да бъде и учителката.

-Какво показва практиката ви, нужно ли детето да е научило азбуката, да знае да смята, когато постъпва в първи клас?

-За мен е важно децата да могат да разказват, да подрежат правилно изречения, да се ориентират пространствено. Деца, които идват без да знаят да четат и пишат, в края на първи клас понякога са по-добри от останалите.

-Има ли първо стихотворение и песен, които държите да научат децата?

-Категорично „Аз съм българче“, макар че то се учи в читанката за първи клас, а тя влиза втория срок. Смятам, че децата трябва да го знаят още преди да са се научили да четат. А песента е „Аз съм първокласник, то не е шега…“

-Помните ли вашия първия учебен ден и как правите незабравим този на първолаците си?

-Никога няма да го забравя. Бях в Първо основно училище в Шумен, не знаех коя ще ми е класната. Тогава родителите не избираха училището. Моят 15 септември беше много слънчев, но на мен ми се плачеше, защото се чувствах на чуждо място. Учителите ми се виждаха много големи. Случих на хубава класна – другарката Михайлова. Може би тя ми е повлияла да съм учител. Сега на първия учебен ден слагам на всеки чин буквар и отгоре задължително стръкче здравец. Децата гледат стреснато, но минаваме към игра, в която всяко дете намира на дъската своята буква и така си казваме имената и се запознаваме.

-А как се разделя мъжът учител с децата, има ли сълзи?

-Много е труден този момент. Няма как да се подготвиш емоционално, защото това все пак са 4 г. заедно. Имало е сълзи. Е, от моя страна се старая да не ги забелязват… Хубавото е, че не се разделяме съвсем, защото те остават в същото училище като петокласници. После идват при мен и ми помагат с първолаците.