Нощ с дъх на ябълка

“Мариус, нощ в галерията и музеите, шекерени десерти и вино – какво друго му трябва на човек… ” – въздиша статус във фейсбук. Дъх на захаросана ябълка очовечи за една нощ стерилната атмосфера на Регионалния исторически музей и смеси накуп поколения, векове и епохи.

От няколко дни се знае, че акцентът в Нощта на музеите ще бъде ябълката – ръководството на музея е поканило майстори на традиционни занаяти от етнографския комплекс “Етъра” – шекерджия и мутафчия. Доколкото в смесен район всеки знае какво е шекер – захар на турски, то с мутафчия обяснението е по-сложно.

56-годишният Христо Христов е единственият жив и действащ мутафчия в България. Остава малко в сянка на шекерджията Павлин Колев, който е опънал сергия със захарни петлета, халва, петмез и прави на място захаросани ябълки. Но тъй като за захаросаните ябълки на Павлин трябва да се чака опашка, докато чакат, хората хвърлят по едно око на малкия стан вдясно.

Христо реди интересни шарки от натурални цветове. Едната, дребничката острани се казвала миши ушички, другата по средата – котешки зъбки.  Хората се заслушват и като вземат ябълката се връщат пак при мутафчията – гризат и слушат. И това в музея! А видяхме с нагризани ябълки и в съкровищницата, и в средновековието и в праисторическите времена.  А опитай се да влезеш със сладолед или геврек денем. Шегичка. Въпросът е, че на повечето посетители, дори и на децата им става интересно и забравят да си гризат ябълката. И нашата така си остана докато гледаме мутафчията.

Ако трябва да дефинираме що е мутафчия – това е тъкач, който тъче с козя прежда – с конец, който се казва козина. От козина били изтъкани торбичките на овчарите едно време. Конецът се набива добре, за да стане плътен платът, а че козият косъм е и естествено омазнен – се получава като импрегнирана непропускаща дъжд тъкан. В нея овчарят си слагал храната, като я изяде навивал торбичката като пояс по тялото си и можел да легне на голата земя без да му се схване кръстът и да му трябва космодиск после.

Най-голямото приложение обаче било в прешовете. Прешове, не знам по вашия край имало ли ги е, но това са били огромни съдове за зърно направени от плат, от четири съединени плата, обяснява мутафчията. Прешовете се слагали в каруцата, в тях се изсипвало зърното, отгоре се опъвали с въжета да се затворят като кесия и стоката била на сигурно, обяснява майсторът Христо. Самият той завършил на времето машиностроителен техникум, но имал голямо желание да работи в Етъра и след три години шлосерски стаж през февруари 1980 се хванал на занаят в комплекса.

Докато посетителите слушат приказките на мутафчията, в 9 без 5 става драматически обрат – ябълките са свръшили. Не предполагахме, че ще има толкова голям интерес, признава шекерджията Павлин.  А да отидеш на музей в нощта на музеите и да не си вземеш захаросана ябълка – деца аха, аха да се разреват, а възрастни преглъщат аромата с разбиране, че ще останат само с едната миризма. Ситуацията спасява директорът Георги Майсторски, който изкупува ябълките на денонощен магазин и нощта на музеите продължава без сътресения. Едни идват от представлението на Мариус Куркински, други си търсят място за чай в пиано бара, трети живо дискутират защо реконструираният образ на чъргубиля Мостич прилича на възрастен виетнамец.

В нощта в събота срещу неделя се случва вече седмата по ред Европейска нощ на музеите. За първи път подобен пърформанс след залез слънце е направен по инициатива на френското министерство на културата през 2005 година, а у нас идеята беше подхваната през същата година в Пловдив. По груби сметки на 14 срещу 15 май тази година отворени са останали вратите в 3700 музея в Европа, един от тях – Регионалният исторически музей в Шумен и къщите-музеи в града.