Часовник от Кадафи

Златен часовник с дизайн, който е леко out-of-date, отмерва времето на заместник-кмета на Велики Преслав Красимир Попов. Отдалеч светлото петно върху циферблата изглежда като олющена боя, но при вглеждане отблизо се откроява ликът на либийския лидер Муамар Кадафи – човекът от чиито ръце Попов получил навремето часовникарското бижу. Часовникът е оригинален Радо, въпреки, че в каталозите на престижната швейцарска марка няма да го откриете. Знаят го ювелирите – става дума за Радо Дейли Уир Голд 113.3228.2 – специално поръчана серия за полковник Кадафи, от която са произвеждани лимитирани бройки през 1979 – 86 година. Точно един от тези часовници със солидно златно покритие е в сандъчето със спомени на Красимир Попов.

Заместник-кметът на Велики Преслав, който е и лидер на местните “старейшини” от ГЕРБ, Красимир Попов попаднал в Либия през 1985 година. Кацнах в Триполи на 27 февруари и се прибрах в Шумен с малко шестмесечно прекъсване на 22 април 1997 година, разказва на чаша чай в кафе “Контеса” историята си Попов. Заминал като специалист по организацията на военното строителство в българското външнотърговско дружество “Техноекспортстрой”, а по-късно преминал през поста на главен
специалист, за да стигне до ръководител на офиса в Джуфра в пустинята.

Пясъчни навявания по магистрала в пустинята

През онези години държавите от тогавашния Източен блок са водещи икономически и военни партньори на Либия и “Техноекспорт” печели конкурси за цели серии от поръчки на либийците за строителни обекти. Наши строят болници, складове, но това, което липсва в официалното портфолио на “Техноекспорт” в интернет днес са военните обекти, проектирани и изпълнени от български специалисти. А правехме складове за муниции, за военна техника и ракетни площадки. Българската компания изпълнява строителната част на военните обекти, оборудването пък доставя СССР.

След бомбардировките през пролетта на 1986 година ракета попада на ръба на бункера и убива двегодишната осиновена дъщеря на диктатора. Тогава Кадафи научава, че има строителна технология, която позволява надежда защита и възлага проектирането на Команден пункт номер 1 на стотина километра от Триполи. Съоръжението е изчислено така, че да издържи на атомен взрив непосредствено върху самия бункер, а самонасочващите се бомби, като тези, поразили резиденцията през 1986 да са неефикасни.

За риба в построен от българите язовир близо до изграждания Команден пункт номер 1.

Проектирана е конструкция с два железобетонни чадъра с т. нар. къдраво желязо или прищипана арматура с диаметър 45 милиметра. На практика върху командния бункер се наслагва пясък, над него бетон, после пак пясък, пак бетон и най-отгоре е направена “оваловка” – изглежда като хълм, разказва Красимир Попов. В конкурса със свои проекти участват сръбска, германска фирма и “Техноекспортстрой” – печелят българите, а Попов е свръзката между инвеститора и фирмата изпълнител. Създадено е съоръжение, което според проектната документация може да приюти 200 души за 365 дни без да им се налага да излизат.

Скоро след завършването на комплекса, който сега е една от мишените на западната коалиция Красимир Попов получава писмо от Баб ал Азизия – резиденцията на Кадафи и негова щаб-квартира да се яви лично. И друг път съм ходил на срещи и консултации в Бал ал Азизия и не подозирах, че ме викат на среща с Муамар Кадафи, разказва Попов. Разбрал вече на място от капитан – адютант на либийския лидер. Поканените били общо 12 – чужденци, трима от тях българи. Домакините ги завели в специално помещение, където трябвало да се съблекат до слипове, а после след проверка дали не носят нещо им раздали по един авиаторски гащеризон и ги завели при Кадафи. Водачът на Зелената революция бил седнал надалеч от тях в типичната си вглъбена поза, облечен с униформата на офицер от либийските военноморски сини. Съобщавали едно след друго имената на 12-имата, а Кадафи им подавал кутийка с часовник с образа си и паспортче, удостоверяващо, че са наградени за работата си над Команден пункт номер 1 и още няколко обекта. Нямало кафе, нямало почерпка. Нямало дори снимки за спомен.

Снимките в Либия съвсем не били безопасно занимание, разказва Красимир Попов. Затова и повечето му фотографии от дългия либийски период в живота му са от пустинята и далеч от населени места. Имало неприятен случай с български геодезист. След завършването на един от обектите се качил на една вишка и се снимал на фона на един от складовете. Занесъл филма в местно фотоателие за проявяване и копиране на снимки, а когато отишъл да си ги вземе го арестували. Доста проблеми имахме, докато го освободим, спомня си заместник-кметът на Велики Преслав.

С широки 415 сантиметра и дълги 6 метра тръби се доставя вода от пустинята за Триполи и Бенгази

Не мога да прогнозирам какво ще стане с Либия, но не си я представям без Кадафи, признава откровенно Попов. Смята, че либийската революция е привнесена отвън от радикални ислямисти и “Мюсюлмански братя”. Оценява положително умението на Кадафи да балансира между интересите на трите основни племенни групи, разбира се не без помощта на петродоларите, получени от добива на 100 хиляди барела петрол дневно. С тези пари Кадафи успял да направи хубави пътища, построени от германците от “Билфингер и Бергер”, 16 болници с по 254 легла и една централна в Триполи с 1200 – всиките проектирани и построени от българската “Техноекспорстрой”. През целия си престой в Либия не съм видял нито един просяк, но признава, че не е чул и нито един виц за Кадафи нито шегички с властта.