Съботникът започва от петък

В тюркските езици има запазена от столетия думичка “хашар” или “ашар”. Идва от персийския през арабския и означава “съвместен труд, благотворителност”, а в различни имена и семантиката на израза е имала различни вариации. Хашар е бил общият доброволен труд по строителството на големи сгради, напоителни канали, отбранителни съоръжения, валове. Древните монголци използвали хашар за обсада на крепости, а дори и за жив щит по време на военни действия. С течение на времето тази дума започнала да означава взаимопомощ чрез предоставяне на добитък за работа или на работна сила и ден за доброволен безвъзмезден труд в помощ например на един човек от общността – да събират се всички да направят на някого къща или за ремонт.

Днес в Таджикистан с хашар се строят училища, но ако се замислим това не е нещо по-различно от съграждането на читалища и училища по време на българското Възраждане, нещо като съботник, който обаче не е само в събота.

За баща на съботника се смята Владимир Илич Ленин. За майката има спорове – или тежката икономическа ситуация по време на гражданската война през 1919 година, или политиката. Ако трябва да сме точни – първият съботник е започнал в петък. В нощта срещу събота на 12 април 1919 година група от 15 работници в депото “Москва – Сортировъчна” след работна смяна се връщат в цеха да ремонтират локомотиви. Срещу събота – така тръгнал и изразът съботник. Оправят три локомотива и протоколират решение – до пълната победата над Колчак ще работят в събота и в неделя с извънреден безплатен труд. Така се ражда описаният по-късно от Ленин “Великият почин”, а първият масов съботник с участието на 205 хиляди души без телевизионна агитация се случва на 10 май 1919 година.  Движението е много популярно през 20-те години, но вече през 30-те се изражда и от наистина доброволно се превръща в доброволно-принудително, а вероятно този модел, лишен от ентусиазъм и алтруизъм се прехвърля след Втората световна война и в страните от Източния блок, в това число и България, а съботник става нарицателно. Провеждал се е в дните около рождението на обявения за вожд на световния пролетариат Ленин – оттам Ленински съботник, въпреки че в България има вариации и с Димитровски.

След промените през 1989 година заедно с деидеологизацията на обществения живот изчезнаха и ленинско-димитровските съботници. Въпреки че градове и села затъваха в мръсотии никой не смееше да изкара хора в събота заради опасението, че ще го подгонят за възкресяване на пещерни идеологии. Съботниците бяха възкресени все пак под други – Великденски, Пролетни, Екологически, Европейски, Зелени и прочие.  Проблемът им, както и да ги наречем, че се превръщат в единствения ден в годината в който чистим не градинки и дворчета, а собствената си съвест – в един ден се опитваме да наваксваме това, за което си затваряме очите през цялата година. Затова – трябва ни не съботник в един ден от годината, а хашар – полезен начин на мислене през цялата година.