Съкровища на гости

Две гостуващи съкровища представя Регионалният исторически музей на своите гости от днес. В зала „Съкровищница“ са изложени златните накити на жрицата Лесескепра и час от съкровището в Малая Перешчепина.

Накитите на жрицата Лесескепра са датирани към 2-1 век пр. Хр. Комплектът е открит през 1975 г. в надгробна могила край Поморие и се състои от два чифта различни обици, огърлица-лента, листа от венец и дребни мъниста, част от разпаднал се наниз. 

При изработката им са използвани всички декоративни похвати на античното ювелирно изкуство – репусе (изчукване на златен лист от обратната страна), филигран, гранулация и инкрустация на полускъпоценни камъни, а лентата на огърлицата е изработена чрез техниката на „двойно преплетените халки“. От особен интерес са и обиците – единият чифт завършва със стъклена амфоровидна висулка, а другият – с фигури на седнал сфинкс, върху който е поставен ажурен надпис с името на жрицата.

До края на септември в същата зала ще остане изложбата „Споменът за Велика България“, която представя част от съкровището от Малая Перешчепина. Открито е случайно през 1912 г. недалеч от едноименното украинско село. 

Състои се от близо 800 златни и сребърни предмети с общо тегло 75 кг. Оригиналът е в Ермитажа в Санкт Петербург. В Шумен ще бъдат показани копия на 9 предмета – сребърни пръстени-печати с монограми, владетелски златен жезъл, златен рог – символ на върховната власт, позлатени части от коланни гарнитури, съдове с позлата. 

Като част от изложбата е включен и сребърният орел от съкровището при с. Вознесенка от VII-VIII век. Открито е също случайно през 1930 г. и се състои от златни, сребърни, позлатени и железни предмети, сред които коланни обкови, въоръжение и снаряжение. Фигурата на орела е увенчавала върха на пленен от българите византийски щандарт. Оригиналът се съхранява в Запорожския областен краеведчески музей, Украйна.

В края на лятото, по предварителни договорености с НИМ, изложбата „Споменът за Велика България“ ще гостува и в НИАР „Плиска“.