Ветеран на 90
Публикувано от shmoko в категория на май 7, 2014 | Няма коментариОбластният управителен съвет на Съюза на ветераните от войните в Шумен поздрави по случай 90-годишния юбилей ветерана от войната Милко Георгиев Колев, съобщават от дома за стари хора. Той живее там от 2012 г.
Дядо Милко е удостоен с плакет с надпис „Честит Юбилей” и поздравителен адрес, в който е записано: „Вие сте щастлив човек, който е преминал през ужасите на бойните полета в заключителния етап на Втората световна война и жив и здрав се завърнахте в дома за щастие на Вашите близки“.
Ветеранът е роден на 02 май 1924 г. в с. Железари, община Омуртаг, в семейството на земеделци. Той е най-големият от четирите деца. Майка му е доживяла достолепните 95 г., като сама отгледала четирите си деца след смъртта на съпруга си. Баща му Георги Колев бил арестуван по време на съпротивата. След изтезания в полицията в Омуртаг той се разболял тежко и починал без да дочака Девети септември.
Милко Колев учил до четвърто отделение в родното си село, до седмо – в с. Илийно. Завършил е Земеделското училище в русенския „Образцов колеж“.
Малко преди 9 септември 1944 г. Милко Колев е войник в казармата в Седми пехотен полк в Шумен. Полкът е пратен на фронта и участва в бойните действия в първа фаза на войната. Минават през Пирот, Ниш и стигат до Бучи трън. Дядо Милко е ранен в дясното бедро, но бързо се възстановява и отново се връща на фронта.
Завършва войната със Седми пехотен полк до Прищина. След завръщането си учи в Школата за запасни офицери във Велико Търново и е назначен за офицер в Пети противотанков дивизион в Русе, където служи 1 г. След казармата Милко Колев работи в селското стопанство като агроном.
През 1946 г. среща голямата си любов Петра Илиева. Заедно живеят 59 г. до 2005-та, когато тя почива. Имат две дъщери, седмина внуци и трима правнуци.
„Доволен съм от живота си. През всичкото време съм работил. Най-интересното беше кооперирането. Колко трудно беше…“, си спомня с носталгия дядо Милко и добавя – Трудности имам, издържам едната си дъщеря, но за нищо не съжалявам. Нищо не ме боли. Имам пари и живея спокойно.“ Той живее в дома за стари хора от октомври 2012 г., в добро здраве е и има много приятели, добавят от дома.
Коментари
Няма коментари по темата.