Базиликата до покрив

Митрополит Йоан и историкът проф. Божидар Димитров искат Голямата базилика в Плиска да се изгради догоре. Ако този храм беше в сруга страна, нямаше да е така, каза дядо Йоан на службата по случай 1 150 г. от покръстването на българите при цар Борис Първи. В Плиска днес имаше сбор с военна духова музика, мажоретки и почетни звания.

„За мен съществуването на Голямата базилика в Плиска в този й вид е предизвикателство. Досега не съм си позволил да кажа това от църковния амвон, но тук сред учените историци мога да споделя, че ми се иска тази църква да придобие завършен вид, независимо от мнението на учените по този въпрос.“ 

Това каза днес митрополит Йоан на дискусия в Плиска по случай 1150 г. от покръстването на българите, в която участва и президентът Росен Плевнелиев. Дядо Йоан изрази желанието си да види най-голямата базилика на Балканите цяла и на самата литургия, която извърши тази сутрин в нейните руини. „Може и да ви звучи предизвикателно, но ако този храм беше в друга страна, нямаше да е така“, каза владиката, който предния ден кръсти в базиликата 14 деца наведнъж.

Подкрепи го и проф. Божидар Димитров. „Ние много се хвалим, че сме трети по брой исторически паметници след Гърция и Рим. Но има една отлика – нашето историческо наследство е в руинирано състояние. Рядко имаме зид, по-висок от метър. В света как е? Турция гради 23 км крепостна стена, Атина вдига Акропола, Рим – Колизеума. Да не мислите, че замъците покрай шосетата във Франция така са си дошли от Средновековието? А ние се любуваме на основи сред ниска тревна растителност“, разпали се професорът, който днес стана почетен гражданин на Плиска. 

Той призна, че по този въпрос учените са на две групи „за“ и „против“. Съгласен е, че не може да се възстанови всеки крепостен зъбер, но че трябва да имаме приоритети. „Смятам, че Голямата базилика трябва да се вдигне, дали до действащ храм – ще се мисли, но успоредно трябва да се дострои и цялата Източна порта“, препоръча проф. Димитров.

Кметът на Плиска Христо Илиев помоли президента за съдействие в дневния ред на парламента да влезе готовият още преди 2 г. Закон за великите стари столици и историческите градове. Според кмета, Плиска в момента не заема отреденото й от историята място и няма друг шанс за развитие, освен с държавна помощ чрез статут на стара столица.

Президентът Росен Плевнелиев обеща да съдейства проектозаконът да влезе в дневния ред на институциите за дебат и да го подкрепи, но няма правомощия да го внесе сам. „Няма да има дебат, всички ще гласуват „за“, увери го проф. Божидар Димитров. За дострояването на базиликата Плевнелиев се въздържа от позиция. „Пари има. Раздадоха се 500 млн. лв. по националната програма, те дори няма да се похарчат. Не може ли от тях да се извадят 5-10 млн. лв. за националните исторически обекти? Лошото е, че ние не сме ефективни и нямаме приоритет. Парите по ОПРР до 2020 г. са същите като до 2014 г. Не мога да кажа обаче ще ги има ли пак онези 270 млн. лв. за туристически атракции, които разпределихме, когато аз бях министър“, каза президентът.

Според него хората по морето искат някой да им разкаже и покаже нашата история, а не само да се пържат на плажа с евтина бира. „Трябва поне за това да си повярваме и да го надграждаме. Тогава сегашните 30 000 туристи в Плиска могат да станат 300 хиляди“, увери Росен Плевнелиев.

Преди дискусията на поляната в резервата председателката на общинския съвет в Каспичан връчи три почетни отличия. Посмъртно почетни плисковчани станаха покойният митрополит Кирил и загиналия във влака през 2008 г. проф. Рашо Рашев, чийто бюст стои на фасада на музея. Третият носител на званието е проф. Божидар Димитров, който сам отбеляза шеговито, че първият жив почетен плисковчанин.