Убийство в архива

Разследването на най-старото неразкрито убийство в Шуменско след 1989 година е било прекратено окончателно и изпратено в прашните архиви с постановление на Окръжната прокуратура в Шумен от началото на февруари. Убийството е станало на 19/20 януари 1993 година в село Дойранци.

В първите дни на февруари 1993 година в банята в собствения и дом била открита мъртва възрастна жена – Здравка Дункова. Вече били минали близо две седмици от настъпването на смъртта, по тялото на жената имало следи от намушкване. Съдебен лекар преброил впоследствие 40-50 прободни рани с нож.

Убийството е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост и по случая е образувано следствено дело 167 от 1993. Следовател по онова време е бъдещият шеф на следствието и настоящ адвокат Иван Димов. Криминалисти започват разпити и насочват подозренията си към двама млади цигани, които са излезли наскоро от затвора. При разпитите двамата признават, че са били в къщата на баба Здравка на 19 януари към 7 вечерта. Признават, че са извършили и престъпление – откраднали две кокошки. Но нищо повече. Заклали кокошките, сложили ги да се варят и си легнали. Момчетата имали и алиби. Освен това при разпитите били изключително спокойни.

Съдебен медик предположил на база на вида на ударите и различната им дълбочина, че бабата е била убита от жена. Първоначално криминалистите работили по версията за конфликт между жертвата и нейната снаха. Снахата обаче също имала непоклатимо алиби. Тъй като убиецът не бил хванат, в Дойранци над младата жена надвиснала сянката на подозрението, а дори до днес по-възрастните селяни шушукали, че снахата е най-вероятният извършител. 

Почти 10 години след убийството жената искала да изчисти името си и сама потърсила полицията с искане да бъде продължено разследването, което спирало на няколко пъти. Криминалистите, които се заели със случая открили доста пропуски при първоначалното разследване. Така например върху една от колоните в дома на жертвата имало кървава следа, която била видяна от оперативните работници, но не и обърнали внимание. Появило се и друго фрапиращо обстоятелство. След разпитаните липсвала циганка, която е майка на едно от момчетата крали кокошки и тъща на другото. А не била разпитана, защото ту била болна, ту отсъствала от село. И така минала метър. 

Десет години по-късно имало всички основания да се предполага, че точно тя е убийцата, имала и мотив. Синът й и зет й били излезли тъкмо от затвора и белята с крадените кокошки можело да ги върне обратно вътре. Така циганката решила да ликвидира баба Здравка, която била видяла добре крадците. Това разкритие вече нямало голяма стойност, тъй като циганката умряла няколко месеца след убийството на възрастната жена и вече нямало как да я сполети наказанието.

Досъдебното производство за убийството на баба Здравка вървяло срещу неизвестен извършител и по сегашния закон предвижда доживотен затвор без право на замяна или доживотен затвор като наказание за квалифицирано убийство. По закон обаче наказателното преследване приключва след 20 годишен срок на давност. Този срок изтекъл през януари 2013 и с постановление от 11 февруари т. г. Окръжната прокуратура прекратила наказателното производство. 

Срещу прокурорското постановление реагирал 68-годишният Венко Станоев, син на баба Здравка, който в жалба до съда се оплакал от начина и ефективността на разследването. На 7 март т. г. обаче с определение Шуменският окръжен съд потвърдил прокурорския акт, тъй като формално в оплакването на Станоев нямало искане за неговата отмяна и като незаконосъобразно, тъй като по съдържание жалбата била насочена не към съда, а към органите на досъдебното производство.