Пловдив на дуел

Кметът на Пловдив Славчо Атанасов е призован на научен дуел в Шумен, стана ясно от изявление на заместник-кмета на Шумен Живка Тонева. Атанасов е поканен на кръгла маса за първото гражданско честване на Кирил и Методий, но засега се ослушва. С помощта на своеобразна научна експертиза Шумен иска да постигне промяна в учебника по история за 11 клас. Пловдивският Славчо обаче засега дори не е реагирал, че е получил поканата.

Въпросът изглежда на пръв поглед банален и мерене на исторически приноси, но според Тонева решаването му е важно не само за Шумен а и за всички българи, защото измества с близо 40 години назад един исторически факт. За какво става дума. Според пловдивчани, а също и според учебната програма по история за 11 клас първото честване на празника на светите братя Кирил и Методий е станало в Пловдив през 1851 година. От години Шумен, използвайки научно откритие на историка Доротея Георгиева настоява, че първото документирано отбелязване на празника се е случило през 1813 година в Шумен. Решението на шуменските власти е този научен спор да бъде сложен на кръглата маса и на 17 май най-големите авторитети от страната да се произнесат по спора.

Ролята на арбитър може да се падне на българския арменец Агоп Орманджиян, бивш шеф на дирекция “Публикации” в международния информационен център за история на Балканите и Средиземноморието в ЮНЕСКО, журналист по образование, специализирал арменски език и литература в Ереванския държавен университет, спец по арменистика и кавказология. Та точно този арменец, с повече от 30-годишен стаж като преводач на 19 април 1982 година превежда едно писмо, което според историците се променя представата за празника на Кирил и Методий.

Автор на писмото е роденият през 1777 година в Трабзон, днешна Турция историк и етнограф отец Минас Пъжъшкян (Бжшкян). Като изследовател обикаля басейна на Черно море, териториите на Полша и Германия в търсене на арменци, пръснати в тези райони. Така пътешествията го отнасят и до Шумен, по онова време Шумла. И от този голям по онова време град в Османската империя Пъжъшкян пише писмо: “Това е второто ми писмо, пиша го от град Шумен”, реди духовникът, положил датата 22 май 1813 година.

На габровския принцип ела ми на гости да те заведа да видиш как посрещат съседите хазяинът на пътешественика – арменецът Ованес Ардашес го завел на гости у българския търговец Стовян Маврадиоглу. Мавродиоглу ги нагостил богато и ги завел на вечерно зрелище, наречено театро в един салон, маскиран отвън като плевня или обор, но зидан с дялан камък. Вътре представяли някаква сценка, пели, свирили, танцували, имало и турци, които в другия край на залата подпявали своите си маанета и отвратили аудиторията с държането си.

Какво е разбрал самият Пъжъшкян и как го е възприел няма точно значение, по-важното е, че като си тръгнали въпросният Стовян му разяснил видяното: “По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което правим ние в деня на Месроб Мащоц. Но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник на Кирила и Методия, тези, които са написали българската азбука, защото гърците не им разрешават да гоправят на български. Жалко! Като че ли този народ е двойник по съдба на нашия! – тъжно възкликва отец Минас.

Тъй като в научните спорове са особено важни първоизточниците от “Славянски” 17 са решили да поканят на кръглата маса и преводача Орманджиян, който сега трябва да е някъде над 80-годишен. След излагане на научните доказателства Шумен ще иска корекция в учебника по история и в базите данни, които се използват от историците.