Култура на колела

За 13-и път днес в Шумен е пътуващата култура на изателство „Захарий Стоянов“ и Иван Гранитски „Национални културни празници Албена“.

Вчера хвърковатата чета на Гранитски беше в Търговище, а в Шумен турнето започна днес преди обед със срещи в три гимназии. Преди това респектиращата група академици, писатели и музиканти се срещна с кмета Красимир Костов.

Тазгодишното издание на празниците е 13-то поред. Издателят и писател Иван Гранитски пресметна, че през всичките тези години културата на колела е минала през повече от 500 населени места, а повече от 60 000 души са се срещнали с гения на близо 450 български учени, писатели, музиканти и художници.

Четенията в Шумен са тази вечер от 18 часа в Регионалната библиотека, където за няколко часа ще бъде подредена и пътуваща изложба от картини и пластики на утвърдени и млади български художници. Вчера почти по същия дневен ред минаха и срещите в съседно Търговище, а утре групата е в Преслав. Тази вечер в Шумен освен гостите, публиката ще чуе нещата на шуменските поети Антонин Горчев и Красимир Вардиев, чиято стихосбирка в момента е под печат в издателство „Захарий Стоянов“. Един брой от месечника за култура „Везни“ ще бъде посветен само на Шумен.

„Нека си представим, че сме пред строг и справедлив съд и да се замислим дали да не сменим посоката, в която се движим. Да осъзнаем отговорността си пред миналото и да спрем да позорим историята си.“ Такъв съвет даде на близо 100 човека вчера в Търговище философът и литературен критик Панко Анчев и сподели, че изпада в отчаяние от бездуховността, опростачването и моралната криза на българите. 

Писателят и бивш директор на театър „Сълза и смях“ Петър Маринков представя новите си книги „Пролом“ и „1000 метра над морето“, той откри четенията с разказ. После не по-малко сладкодумните академици иторици представиха накратко своите трудове. Акад. Васил Гюзелев говори за второто допълнено издание на „Апология на Средновековието“ и обясни заглавието като „словесна защита“ на Средновековието и защо трябва то да се защитава. Според него раждането на днешната Европа принадлежи именно на Средновековието, нашите църква, държавност и книжовност също се зараждат тогава.

Изследователят на Левски акад. Константин Косев, който знае наизуст всичко, оставено от и за Дякона, предвиди, че за Апостола на свободата още дълго ще се пише и твори и че има още много за откриване. „Романтично е да се бориш с книжни патрони срещу круповете на модерната османска армия. Не е ли виждал това Левски, та е дръзнал да ломи империя на три континента? Вярвал ли е наистина? Какво е успешно въстание според него?“, пита акад. Косев и дава отговорите в тънката книжка „Васил Левски и възкресението на българския народ“.

Стоян Райчевски престави книгата си „Етническото прочистванте на тракийските българи“ – първо от поредицата негови изследвания за българските бежанци, която по думите на Гранитски е уникален комплект от архиви и покъртителни свидетелства на прокудените българи. „Полезно ли е да се възкресява болезненото минало? Да. Познаването на историята с всичките й трагизми е сила. За да сме добри съседи, трябва да си кажем всичко, това ще ни сближи“, смята Стоян Райчевски.

Ако идете довечера в библиотеката, ще научите повече, ще чуете и музиката на пианиста Младен Тасков и цигуларя Цветан Козлев, ще видите книгите и ще получите автографи.