Пари за път

Учители, пътуващи до върбишките села, близо година не са получавали полагащите им се пари за път и се канят да напускат. Картите им за автобус струват средно по 180 лв. на месец. Като се приспаднат от заплатите им, за преживяване им остават не повече от 300-ина лева месечно. „Живее ли се с такива пари?“, ядосва се даскал, който се кани да напуска и да си търси друго поприще.

Става дума за около 35 учители, които всеки ден пътуват с рейс 60-70 км от Шумен до училищата в герловските села Иваново, Тушовица, Ловец и Бяла река в община Върбица. Те твърдят, че още от месец май миналата година не са получавали парите си за път, които им се полагат и за които МОН привежда целево държавни пари на общината. Те са отделни от делегираните бюджети на училищата за заплати и издръжка.

Училището в с. Иваново, което е най-голямото, дължало към 15 000 лева на пътуващите учители. В школото в село Ловец имат да вземат около 12 000 лв., а в село Тушовица – малко над 3000 лв. „Вече си мислим, че го правят нарочно, за да се махнем оттам и да останат само местните учители, които са турци“, опасяват се потърпевшите. Само в училището в общинския център Върбиза пътните били изплатени. 

Кметът на община Върбица Мердин Байрам (ДПС) е категоричен, че парите са преведени на училищата. „Не е вярно. Парите са при тях. Те са целеви, идват от МОН и общината е само като пощенска кутия. Понякога се забяват с по месец-два, но щом дойдат, веднага им ги превеждаме. Ето сега в края на април ще дойдат за март и април“, каза Мердин Байрам.

Според него самите директори икономисвали от тия пари, като ги използвали за други харчове. Сигналът за неплатените пътни обаче дойде точно от директор, който отрече това да е вярно и се кълне, че самият той не е получавал парите си за път от септември миналата година и си търси друга работа. Сигнализирал е за това местния просветен инспекторат.