Масленица в Шумен

С изгаряне на чучелото на Масленица, символизиращо зимата, председателката на руския клуб „Славяни 2000“ Тамара Стилиянова сложи края на омразния сезон. Обичаят, със задължителните палачинки със сладко беше пресъздаден заедно с Народно читалище „Добри Войников“.

Масленица, която съответства в голяма степен на българските Сирни заговезни, е руски обичай, който е с корени далече в езически времена. Тъй като се отбелязва в последната седмица преди Великите пости по това време се разрешава употребата на масло, млечни продукти и риба, празникът бил наречен Масленица. В руски условия където има сняг празнуването минава с пързаляне по снега и замерване със снежни топки, гостуване и канене на гости, поклони пред родителите и на финала – изгарянето на куклата Масленица. Задължителният атрибут са палачинките, които напомнят с формата и цвета си за очакваното слънце. Палачинките се навиват с мед и сладко, но не само: според подсказвания от публиката, сред която бяха и гости от руския клуб във Варна, за плънка може да се използва и хайвер и… червена риба, иначе казано сьомга и други деликатесни риби от семейство есетрови. 

Празнуването на маслената седмица в Русия минава по утвърден от традицията сценарий за всеки ден от седмицата:

В понеделник е срещата. Сутринта свекърът и свекървата изпращали снахата при майка й и баща й, а на вечерта сами се вдигали при сватовете на гости. Започвало печенето на палачинки – първата се давала на най-бедните, а също в понеделник от слама се правело чучелото на Масленица.

Вторникът е бил за сватосване, нещо като ревю на булки, та като се разберат сватовете и минат постите, да вдигнат сватба. И пак от сутринта – пързаляне по баира и ядене на палачинки.

На срядата и викали „лакомки“. Зетят отивал на гости на тъщата на палачинки, приготвени от самата нея. Тъщата пък се правела колко е благоразположена към зетя.

В четвъртък, викат му разгул, започвал баш празникът. Останалите четири дни след сряда работата била забранена. Забавленията били пързаляне на шейни, юмручни боеве и превземане на предварително направена снежна крепост с бой със снежни топки. На село всички тия работи имали значението на тим билдинг – да се изкара събраната цяла зима негативна енергия и да се решат различните конфликти между хората. Руснаците сядали край огън на открито и прескачали пламъците точно в четвъртък (спомнете си за нашата олелия).

В петък срядата се връща тъпкано. Тъщата и тъстът идват на гости на зетя. Палачинките в петък ги пече булката. И както има една приказка – нещастието не идвало само – тъщата и тя идвала с роднини и приятелки. Зетят трябвало да демонстрира добро чувство към нея и нейната компания.

В събота младите булки канели на гости зълвите си и другите роднини на мъжа. Домакинята подарявала на зълва си подарък.

И така се изтъркалвала неделята. Някъде в Русия си и казват почти като по нашему – Заговение. Всички един на друг си искали прошка, поменавали починалите и… ходели на баня. Всички остатъци от празничната трапеза се изгаряли, чиниите умивали, а чучелото било изгаряно, като пепелта му се разхвърляла по полята.

Връзката с българския празник на сцената на читалище „Добри войников“ бяха кукерите от група „Арапи“. Кукерските игри, наричани „Кукеровден“ се провеждат на много места в България точно на Сирни заговезни и идеята им е също да изплашат лошите сили и да пропъдят студа.