Назад в бъдещето

През 2012 година новият Милениум от 2000 вече е история. За жителите на Шумен през 1940 година обаче магическите цифри 2000 са били обгърнати с тайнственост. В броя си от 1 април 1940 година тогавашният „Шуменски общински вестник“ се опитва да надзърне 60 години напред чрез статия на своя дописник М. Пенковъ. Сетихме се за него покрай обсъждането на интегрирания план на Шумен. Езикът е запазен, променен е само частично правописът (възможно е да сме добавили нови грешки :-)))).

Шумен в 2000 година

Градът в териториално отношение е нараснал значително. Населението почти чисто българско брои вече 82 хиляди жители. От 1962 година емигрирането престава. Градът е станал достатъчно привлекателен и задържа населението си. Последното е обладано от чувството на съревнование и взема активно участие за успеха на своя град във всяко отношение. Социалното чувство е повишено извънредно много. Населението като че ли се събужда от някакъв сън за нов живот. Управлението на общината, добило нов курс от 1940 година се явява като истински вдъхновител и пламтящ център, който не оставя да отслабват волите. В 1970 година много заслужено се издига първият паметник за увековечаване на паметта на заслужил общински кмет.

Площта на самия град не е нараснала твърде много. Голям растеж е отбелязан откъм гъстота и височина на сградите. Някои части на града дори са изключени от чертите му. Така например еврейската махала е оставена до еверейското читалище, голяма част от гръчнарската част – унищожена и залесена с борови дървета, а татарската махала напълно е дадена за нуждите на големия военен гарнизон. В Къляка (днес „Гривица“, бел. 2012) е извършен цял преврат. Оценена по-късно тая като много хигиенична тя става буржоазен квартал. Тук са издигнати хубави жилища с обширни градини и водоскоци, които придават на квартала приказност. На последния се мъчат да съперничат кварталите около новата девическа гимназия и източно от пожарната команда (сега около „Владайско въстание“). През 1990 година градът се планира наново. Същата на Тодор Икономов и околните сгради се унищожават и на тяхно място като най-ниско в града се урежда красив парк. Същото нещо е направено с част от терена, който се заключва между река Поройна, новата баня и фабриката на П. Байнов. Улица „Славянска“ е продължена на запад до улица „Медникарска“.

Реката „Поройна“ е напълно коригирана и на много места е покрита, където стърчат и красиви обществени клозети. Улицата „Христо Ботев“ от площад „Цар Борис“ до „Кьошковете“ е разширена значително. Движението по тази улица и продължението й до гарата и депото е извънредно голямо, което се улеснява от добре уредената омнибусна служба. В празнични дни едва успяват омнибусите да пренасят излетниците в покрайнините на града, а особено специалните рейси до Висока поляна, Новосел, Митрополит Симеоново и прочие. Същият наплив от излетници се отправляват посредством влаковете към Камчията, Дибич, Смядово и прочие.

По цялото протежение на булевард „Царица Иоанна“, който извънредно много е разхубавен не се срещат постройки по-ниски от 4-етажни. Тук вечерно време под бледата светлина на луната – нощния еротичен фенер или всред блясъка на електрическа светлина, изобилно пращана от синдиката „Тича“ любовните блянове стават действителност.

Не съществуват вече ни момиченца, заключени в девет куфара за да чакат избранника – рицар. Момите вече сами задирят. Площадът „Цар Борис“ е център на града за празненства и тържества. Пощенската и административната палата, зданието на Земеделската и Кредитна банка с грандиозните частни постройки му придават внушителен вид. На площада до началото на алеята е издигнат великолепен паметник за увековечаването на освобождението на град Шумен. Всяка година на 19 февруари пред паметника гражданството чествува началото на своята свобода и се прави кратък преглед на изминалия свободен и независим живот на общкината. Дават се кратки сведения за дейността на бивши кметове и заслужили граждани на общината.

На тържеството присъствува учащата се младеж, която най-вече знае да обожава свободата и да се опиянява от нея. Само тя може да разбира най-добре думите родина, отечество, съдба. Множеството след като напуска паметника на свободата се отправя към читалищния плокад и откъм монументалната сграда на музея в едри лица се припоминюват чутовищните дела и подвизите на нашите титани, като същевременно на екран се прожектират техните фигури и по-забележителни събития.

Ентусиазираното множество манифестирайки своите патриотични чувства се връща откъм общината и оттам на изток покрай алеята, където са издигнати много паметници и бюстове на забележителни шуменци – Панайот Волов, Васил Друмев, Добри Войников, Илия Блъсков, Стилиян Чилингиров, Боян Пенев, Панчо Владигеров и още по-новите, каквито последните 60 години дали щедро.

Множеството след полагане на венци се спира пред паметника на падналите шуменци за свободата и обединението на българите, където става заклинание, че подобно на загиналите с цената на живота ще се пази извоюваната свобода и обединения български народ, като се помни също, че историята е подвиг, трагично дело, съдба.

Първият век от освобождението на Шумен – 19 юни 1978 година е честван с незапомнена тържественост. През същата година общината издава нов юбилеен сборник и устройва историческа седмица, която се посещава от хиляден народ от цялата страна. 

Бюджетът на общината е достигнал вече цифрата 82 милиона, която отговаря на числото на хилядите население, каквото съотношение много богати общини са имали в миналото. В началото на 60-те години бюджетът на общината е едва половината от казаното съотношение.

Отбиването на линията Русе – Варна от гара Хитрино за Шумен и свързването й с линията за Карнобат, постройката на жп депо на голямото жп кръстовище, каквото е Шуменската гара, електрификацията на Северна България, която дава възможност да се развият по-едри или по-дребни индустриални предприятия, а особено участието на популярната банка в стопанския подем на града повишават финансовата мощ на граждани и община.

Кооперацията добива голямо развитие и обхваща напълно дребните съществувания и е достигната една истинска валоризация на човека в стопанската област. Вън от лозарството, развива се силно бубарството и копринарството, фабрикацията на млечни продукти и други. Износът на яйца и птици добива рекордност. Ябълката синапка носи милиони доход.

Пулп от кайсии и други плодове се изнася с хиляди вагони. Много работници намират препитание в циментовата фабрика и много други заведения. Всичко това е послужило коренно да се промени града и да заживее с ритъма на по-богатите и благоустроени градове.

Естетиката на зданията, витрините и най-вече на женското общество, коет опо своята миловидност и красота заема първо място в България, придават на градския живот извънредно приятен тон. Последното обстоятелство, нарес със старините, с каквито околността е богата, привлича екскурзианти и посетители на историческия Шумен.

Жителите на град Шумен в 2000 се считат по-щастливи от бившите шуменски граждани, живота на които им изглежда като екзотичен, чуждостранен, другоземски.

М. Пенковъ