Отказана помощ

Личната лекарка на 3-годишния Диян Радушев, който миналата сряда почина от менингококов сепсис, е отказала да го прегледа. Съветът на д-р Янка Божилова бил: „Давайте му нурофен и панадол през три часа и го довете утре в 8,30 ч в кабинета ми“, разказаха днес родителите и двете баби.

Разговорът по телефона се провел десетина часа преди детето да умре в болницата. Таткото Виолин го усетил топъл, още като взел от детската градина, но хлапето било весело и жизнено. След около час вкъщи му премерили температурата и била 39,4 градуса. 

„Предложих на лекарката да отидем да я вземем с нашата кола, но тя отказа. Посъветва ни ако температурата не спадне, да му даваме по 12 капки течен аналгин, а ако и това не помогне, да го даведем в спешния кабинет в поликлиниката“, разказа бабата на Дидко по бащина линия Милка Радушева. 

Час след разговора с д-р Божилова родителите Виолин и Силвия качили дедето в колата и го закарали в кабинета за неотложна помощ в новата поликлиника. Минути преди прегледа малкият повърнал. Бил станал по-вял. Дежурната лекарка д-р Ковачева му прегледала гърлото, преслушала го, опипала му коремчето и преценила, че има наченки на ангина. 

Предписала сироп за повръщането и панадол, а на гърба написала и антибиотик, но уточнила, че е силен и е за случай, че нещата много се влошат. Заръчала им пак да дойдат, ако температурата не падне с предписаните средства. Прибрали се, температурата спаднала само с 4 десети и Виолин за втори път отишъл в поликлиниката, този път сам, колкото да вземе рецепта за немезил и го купи от аптеката. 

Към девет вечерта температурата вече наистина спандала до 36 градуса и нещо и малкият се заиграл, но не искал да заспи, изглеждал нервен и от време на време простенвал. Не можел да си намери място. Легнал първо при баба си, после се преместил с възглавницата при дядо, но не го свъртало. Изпил повече от 2 литра вода и я повърнал.

„Питам го боли ли те нещо, бабо, казва ми – не. Но той е много малък, едва започна да говори и не може да обясни“, разказва баба му Милка Радушева. Към четири сутринта момченцето седнало в кревата и завикало „Тати, тати“. Баба му понечила да го заведе при баща му, но крачката му омекнали и някак обърнал очи. Жената го загърнала направо в завивките, разбудила родителите и както били по пижами, потегилил с колата към  болницата.

Чакали двайсетина минути да се събере екип. „Мен ме изведоха навън от стаята, но до последно го чувах да вика „тати, тати“… След седем минути, гледах часа на телефона, излезе един мъж в червена дреха, не знам кой беше, и ми каза „Съжалявам, изтървахме го“ и отмина. Толкова беше“, довършва разказа бащата Виолин. Преди 8 години той оживял след 40-дневна кома след жестока катастрофа с мотор.

Семейството ще търси отговорност за смъртта на детето от личната лекарка, която не го прегледала и дала съвет по телефона. Ще се консултират с адвокат. „Обадихме се в шест и половина следобед, не през нощта. Не ни се е обаждала смъртта на Дидко. Сигурно тази болест трудно се познава, но не е редно да откажеш преглед на малко дете с висока температура. Това е безотговорно. Ето, оказа се, че всичко става. Ние не сме стояли със скръстени ръце, търсихме помощ“, казва почернената баба Милка. 

„Дори да го бях прегледала, аз едва ли щях да разбера каква е болестта. Щях да се усещам още по-гузна, че не съм могла да помогна. Това е заболяване, от което изходът почти винаги е летален. Съжалявам много“, каза д-р Божилова. Тя обясни, че когато са й звънили, е била в отпуск, затова е дала съвет да потърсят неотложния кабинет в поликлиниката и не е отказала компетентна помощ.

Сега роднините гледат да са повече време заедно. Разгръщат фотоалбумчето на момченцето и се утешават с мисълта, че е отишло на по-добро място. Свещеникът в църквата им казал, че Господ го е взел за ангелче.

2012-10-11