Чек без покритие

Чековете от по един милион лева, които през март 2011 получиха кметовете на Шумен и Велики Преслав в рамките на кампанията “Чудесата на България” са без покритие. Хартийките с размери метър и двайсет на петдесет сантиметра бяха връчени лично от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

“Ценните книжа” носят логото на вестник “Стандарт” и печат на кампанията и ще се окажат само шумен рекламен трик на изданието. В класацията на исторически обекти  тогава до първата десятка стигнаха в пакет Шуменска крепост и Мадарския конник, както и старият Преслав. Местните власти си правеха сметка какво ще направят с чековете, но сметките се оказаха без кръчмар, а чекът на преславяни без надеждни обезпечения от банката и министъра се съхранява като експонат в местния исторически музей.

Днес при посещение на старините Симеон Дянков призна, че пари по тези чекове няма да дойдат, но щели да бъдат отпуснати и повече при готови проекти. Домакините на кръгла маса организирана отново от “Стандарт” коварно и подло обаче бяха поставили чека на видно място, за да напомня за празното обещание.

Имаме интерес заради туризма да правим всичко и с радост ще дадем пари и за извън старините от “Чудесата на България” – направо прескочи в бъдещето Дянков. Според него преди година и половина имало проблем със собствеността – кой е собственик на резервата във Велики Преслав, но сега с решение на Министерския съвет вече бил собственост на общината. Сега “на базата на този милион” щели да се подготвят много повече средства. Същото важело и за Шуменската крепост и Мадарския конник. Дянков твърди, че от всички десет обекта, наградени с чекове, имало проект само за Перперикон.

Справка в архивите на печата обаче показват, че пари в Перперикон също няма. Граждански комитет от Кърджали поискал премиерът Бойко Борисов да отговори защо се бави изплащането на парите за Перперикон, спечелени по “Чудесата на България”. Като малка компенсация вероятно, главната редакторка на „Стандарт“ Славка Бозукова обяви, че туристическите оператори вече били започнали да предлагат обектите от „Чудесата на България“, без да се усети, че когато тия обекти са били посещавани, самият вестник не е бил роден.