Каменни войници
Публикувано от shmoko в категория на май 7, 2011 | 1 коментар
В навечерието на Гергьовден в Шумен стана събитие, което рядко се случва в последните години. Такива събития нерядко биват смилани и затрупвани от световните новини, от кризи, войни и катастрофи. Но въпреки това те се случват и онези, които ги извършват, имат желязното съзнание защо го правят.
Може би на всички правеше впечатление занемареният вид на паметника – чешма на артилеристите от Пети и Петнадесети артилерийски полкове. Той е съграден с дарения на роднини на загиналите и чиновете от двата полка, за да се съхрани паметта за падналите им другари. Паметникът е открит през 1929 г. и е една забележителност за града.
По времето когато поделението беше все още в района до паметника, грижите по неговото съхранение и опазване се поемаха от войниците, служещи там. За съжаление плочата в средната колона бе унищожена, за да се вземат бронзовите снаряди. Цели звена от веригите покрай градинката пред паметника липсват, предадени вероятно в пунктовете за скрап.
През тези дни обаче събуденият патриотичен порив на шуменски граждани и военослужещи вдъхна нов живот на този паметник. Почистен, художествено осветен и с възстановена плоча на средната колона, той срещна празника на храбростта и Българската армия. Със спонсорството на фирма „Диавена“, Йордан Стаменков от НД „Традиция“ по проекта на инж. Румен Маджаров от НД „Достойни за България“ и труда на военнослужащите от пододеление 54 060 с командир подп. Веселин Христов и курсантите от факултет АПВО и КИС е възстановена истината за ратното дело на шуменските артилеристи, за бойния им път и приноса им в българската свобода.
Възстановени са гордостта и самочувствието на поколението артилеристи, наследили героите от величавите битки. И най важното – тези днешни шуменци са вече внуците и правнуците на онези българи от фронтовете на кървавите войни. Това означава, че отворената рана върху гръдта на родовете им е туптяла без да завехне. Това означава, че под българското небе никой не е забравен и нищо не е забравено.
През тези майски дни започна великото завръщане на паметниците по площади и улици. Има още мраморни и каменни войници, които трябва да заемат местата си. Пролятата кръв не изтича безследно, не се разнася и не изветрява. Ние съзнаваме, че не сме наследници на един велик народ – ние сме самият този народ. В който всички – и мъртви и живи, заедно отиваме към бъдещето.
Мишо Йорданов
07-05-2011
Има още много да се желае.На възстановената плоча в оригинал няма артилерийския знак,а монограма на Н.В.Борис III. Мишо Йорданов,който се вре навред да не се прави
на ощипана кадъна на селска вечеринка,ами да каже на хората.Освен това,кой ще възстанови падналите букви над паметника? А откраднатите вериги,които също в оригинал на паметника ги няма ? Създателите на този красив мемориал не биха се зарадвали на този омаскарен ,социалистически вид на паметника .Загиналите ,които са изписани върху плочите са воювали за Бог,Цар ,Отечество. В тази вид на паметника се радвам новите герои,на които в ушите дрънчат залповете на Аврора,а не мощния ураганен огън на българската артилерия при Лозенград.Но все пак,по добре така,отколкото в предишния опоскан от циганите – вид ! Бог да пази България !!!