С кого трябва да сме? С Европа (зелено) или с Русия (червено)

or

гласували: 2,223

Герой без китка

Без нито едно цвете остана в Деня на Храбростта, празнуван казионно като празник на Българската армия, паметникът на шуменеца-герой полк. Константин Каварналиев, кавалер на ордена “За храброст”. Докато пред новата плоча на фасадата на Военния клуб позираха попове, политици и високи военни чинове, край възстановения през 2009 година паметник на произведения посмъртно в звание генерал офицер беше пусто и дори неокосено.

 

 

Полковник Константин (Коста) Каварналиев е роден в Шумен през 1866 година. Завършва военното училище в София и прави сериозна военна кариера, като започва от портупей-юнкер и завършва с посмъртно звание генерал. Участва в Сръбско-Българската война и се отличава при защитата на Сливница на 5, 6 и 7 ноември 1885 година. Вече след войната за Съединението е изпратен във военна академия на Генералния щаб в Брюксел да учи първо френски, а после и да мине обучение в академията, но поради липса на свободни места е командирован в Италия и кара тригодишна генерал-щабна академия там.

 

 

Запазено място в българската военна история полковник Каварналиев получава покрай сражението при Дойран от юни 1913 година. Шест гръцки дивизии, оглавявани лично от краля на Гърция Константинос І атакуват Кукуш, който е отбраняван от два български полка. Българите водят боеве три дни, за да дадат възможности на населението да се оттегли към териториите на Стара България. В сраженията гръцката войска дава 10 хиляди жертви, докато по време на цялата Балканска война техният брой е 6 хиляди. След като цивилното население се оттегля нашите без да допуснат да бъдат обкръжени се изтеглят на север, Кукуш е изгорен до основи, а армията на Константинос І се насочва към Дойран. Там е полк. Каварналиев с два полка – 32-ри и 42-ри, които са недокомплектовани и наброяват към 3 хиляди щика.

 

 

От другата страна гърците атакуват с 42 хиляди при съотношение 13 техни на един българин. Сраженията започват на 18 юни, но никой не праща на полковника подкрепление. На 23 юни Каварналиев вади единствения достъпен резерв – себе си, излиза от командния бункер и тръгва на бой с пушка в ръце. Превъзхождащите по численост гърци отстъпват и се отказват от настъпление към България, но командирът е ранен в крака. Уж с лека рана, той остава в строя и не напуска бойното поле, но се оказва, че е засената важна артерия и след няколко часа на 23 юни 1913 година полковникът-герой умира от загуба на кръв.

 

 

През 1916 година на 4-5 километра от лобното място на Константин Каварналиев е издигнат седемметров паметник на малък хълм до Валданово, близо до Дойран. През 1966 година при акция за унищожаване на българските военни паметници в Македония паметникът на Каварналиев е взривен, а отломките от него разпръснати. През 2000 година мародери оскверняват гроба.

 

На 27 ноември 2009 година в Шумен в присъствието на върховния главнокомандващ – президента Георги Първанов беше открит възстановеният паметник на полковника, произведен в генерал, за който Македонската държава отказа да бъде поставен на старото му място. На церемонията присъстваха представители на всички политически сили. Година и половина по-късно се оказа, че всички са забравили за героя от Шумен, още повече, че около него нямаше камери.

06-05-2011

Коментари

  • Pitbull71 май 7, 2011 в 9:33 pm

    Mainata im na vsichkite politici.Geroite nikoga ne umirat.No za sajalenie se zabravqt.Zashtoto tezi skapani politici zaradi parite zabravqt daje i minaloto si….!

  • hijkl57898 май 7, 2011 в 7:32 pm

    shmoko Kostov si bi duspata v avstria,mnogo go interesuva koi e geroi i koi e zaginal za BG, vajnoto e para da pada.

  • silveriopepa@abv.bg май 7, 2011 в 3:02 pm

    тази статия е разтърсваща – показва ни истинското лице на попове, политици, управляващи – те са там, където са телекамерите.Потъпкват всичко българско, родната история, не тачат истинските герои…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *