С кого трябва да сме? С Европа (зелено) или с Русия (червено)

or

гласували: 2,557

Пламбини на 50

Той не е Силвестър Сталоун и не е холивудска звезда. Напротив, той е обикновен наш съгражданин, чийто живот във вертикал е достояние на малка група негови съмишленици. Името му е Пламен Петров, но за хората, които го познават от скалата, е известен с псевдонимите си Пламбини, Гуруто или дори Маестрото.

 

Последните 31 години той е сред най-добрите катерачи у нас. Явява се на много състезания и в актива си има две първи места в дисциплината скоростно катерене на републикански турнири. Представя се много добре и в дисциплината „трудност“.

 

От 1986 до 1993 година е участник в националния отбор по Спортно катерене и представя страната ни на най-значимите международни катерачески форуми.

 

В активната си спортна кариера, която не прекъсва и сега, като участник в клубни експедиции Пламен е изкачил върхове на три континента. Интересен и малко известен факт е, че през 1984 година с няколко варненски алпинисти покорява никога неизкачен дотогава връх в перуанските Анди, с височина 5 200 метра. Оттогава този връх носи името България.  Няколко години по-късно изкачва високия 7 134 метра връх „Ленин“ в Памир. Има силни изяви и във френските Алпи (за сравнение връх „Монблан“ там е висок 4 810 метра).

 

Пламен впечатлява и с трудните си зимни изкачвания планините. Преминава повечето престижни турове на Рила и Пирин при зимни условия. Страстта му обаче е спортното катерене. Последното състезание, на което се явява, е преди 4 години на вътрешен турнир във Варнаа, където дели първото място с далеч по-млади негови съидейници.

 

И днес, вече на 50 години, Пламен продължава да катери и вдъхновява по-младата смяна. Развива два популярни обекта за катерене в край нашия град, на които в началото на деветдесетте години бяха проведени състезания от национално значение.

 

Тихият и скромен човек до вас, на работното място, може да се окаже безкрайна вселена от изненади. Доколко добре познаваме хората до нас? Какво искаме за себе си? Може би катеренето не може да отговори на тези въпроси, но докато си ги задаваме, едно е сигурно – опитваме се да се качим по-високо. 

 

Шуменска общност на катерачите (ШОК), Камен Теофилов

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *