Осем жертви

Силен трус от 6 степени по Рихтер срина половин село Велино, рани седем човека, а един умря в линейката на път за болницата. Земетресението беше наужким, но не по документи, а като на кино – всеки с роля и задача. 

Точно в 9,55 часа вой на сирена и църковна камбана вдигнаха аларма и хората наизлязоха от къщите си на площада. В ролята на статисти бяха двайсетина баби. В залата на читалището кметският наместник Димитър Димитров, бивш военен, събра селския кризисен щаб в състав председателят на земеделската кооперация, колегата му от потребителската, пощальонката и петимата селски отговорници.

От първа ръка те разбраха, че селото е раздрусано от силно земетресение, че половината къщи са разрушени, горят два големи пожара, има осем тежко ранени човека и предстои евакуация. Трите изхода на селото са завардени от полицейски постове, за да не влиза никой и да не се усложнява допълнително обстановката. Чакат се линейка и пожарна. Дотогава всеки да помага с каквото може.

Зад кадър кметът разясни на публиката, че предварително се е обадил на колегите си от съседните села, като чуят сирената да не идват да помагат, защото всичко е тренировка. Зрители бяха кметът Красимир Костов, заместникът му Митко Киров, цял рейс селски кметове от общината и един по-малък, пълен с репортери.  

След кратък инструктаж и разперделение на задачите селото се напълни с трактори от кооперацията – един с карусерия превозваше носилки за ранените, друг с плугове разора ивица около пожара, запален от димки в един трап, за да го локализира. Дойде и цистерна за поливане „Спартак“ да гаси до идването на истинската пожарна. Селяни с лопати й помагаха.

В същото време жени доброволки бинтоваха и поставяха шини на ранените, а паникьосаните статисти се евакуираха бавно в посока краварниците на бившето ТКЗС. Кметът ръководеше цялата работа по мегафон. Дойде линейка и натовари жертвите, за да ги откара в болницата, а „Татра“-та на шуменската пожарна потуши димките.

После Красимир Колев от пожарната обясни, че димка изобщо не може да се загаси, ако не изгори сама или не я хвърлиш в язовира. „Лошото е, че това бяха последните ми димки“, кахъреше се след учението гл. специалист по гражданска защита в общината Красимир Косев, който с колегата си Дилян Узунски наблюдаваше тренировката. 

„Аз бях дотук. Пожарите са угасени, на ранените е оказана долекарска помощ, селото е евакуирано. Оттук насетне работата се поема от общинския кризисен щаб“, докладва след учението кметът Димитров. След учението всички се събраха на разбор в столовата на общината в Шумен. Най-активни и най-сериозно приеха ролите си на помагачи, а после и на ранени, двете братчета Ник и Ерик, дошли на гости при баба и дядо от Швейцария.

2012-04-19