Бойци в залата

Техни кумири са Багата, Любо Чука, Стъки, а някои от тях може би тайно се надяват един ден да се качат на арената, събираща стотици камери и милиони от реклама. Засега обаче ядат бой всеки понеделник, сряда и петък в една от залите на спортен комплекс „Плиска“ в Шумен. От миналата есен 40-ина привърженици на ММА овладяват изкуството на битката от 35-годишния Калоян Колев. За тези, които не следят схватките по специализираните телевизионни канали или не са чели в криминалните хроники за Багата – ММА идва от mixed martial arts (смесени бойни изкуства). 

Преди да се хване с ем-ем-ей Калоян Колев мислел, че знае всичко за бойните изкуства, а в ръкопашен бой никой не може да му се опъне. В спорта проходил както повечето свои връстници в средата на 90-те – с бокс и кикбокс.  В началото на милениума обаче заминал за Испания. Започнал работа като охранител и едновременно тръгнал на трениворвки в школата „Барсело клуб“, реномирана с доста „изкарани“ шампиони. Случаят го срещнал с друг курсист – полицай от националния отборн на Испания по джудо. Полицаят идвал да тренира в „Барсело“, а поканил Калоян на тренировките по джудо.

Дотогава шуменецът не обръщал внимание на тези „странични“ бойни изкуства. Аз си знаех, че като знам кикбокс не ми трябва нещо друго, но излезе, че не е така – обяснява прехода си към ММА Калоян. Обяснява, че предимствата на кикбокса са в боя в стойка. Обаче, ако по стечение на обстоятелствата си повален на земята – тогава какво правим? – този въпрос Колев си задал при един спаринг с испанеца. Работех си като охрана и мислех, че що годе мога да се защитя – охраната е свързана понякога с употреба на сила, влизаш в пререкания. И в един момент тоя джудист ме просна на земята и бях в безизходица с моите умения в кикбокса. И си викам – ами ако ми  се падне по време на работа един такъв? И така се почна – дай, вика ти ще ми показваш неща от кикбокса, аз на теб от джудото.

Първият ми отговор беше „Бе не ме знамивай с твоето джудо“, но скоро разбрах, че в бойните изкуства съм доста надалеч и започнах тренировки с техния тим. И осъзнах, че кикбоксът е някаква малка елементарна частичка от голямото бойно изкуство ММА. След запознанството с джудото Калоян минал и през бразилско жиу жицу. Така стигнал до един момент след три години, когато в Хетафе отворил един клуб по смесени бойни изкуства, който съществува и до днес.

Философията на ММА е да откажеш противника с богат арсенал от оръжия – трябва да постигнеш победа чрез доказване, като направиш противника небоеспособен. В това отношение смесените бойни изкуства са най-близко до уличния бой. Нещо като уличен бой на ринга, в зала. За разлика от улицата в залата има определени правила – нямаш право да удряш в слабините, нямаш право когато противникът е повален на земята да го удариш в главата, да му забиеш коляно в главата. „Отказването“ става чрез заключване на противника – чука три пъти и се отказва.

Притежаването на сила и арсенал от умения обаче създава на „приносителя“ ореола на бандит, мутра, бияч, когото го сърбят ръцете да стане и да опердаши някого. Това съвсем не е така, опровергава всеобщото мнение Калоян. Решаваме теоретически казус. Намира се в нощно заведение, две групички посетители се сбиват, той е на съседна маса. Каква ще е неговата реакция? Никаква. Не ме интересува, ако не съм замесен аз, коментира Колев и анализираме случая с Багата, който бере душа в болница след подобен инцидент в заведение. Там е друго, там е имало личностни отношения.

Аз си знам възможносттите и, ако дойде някой да ме дразни – на един такъв човек няма да му обърна внимание, защото знам, че е под възможностите ми – аз ще изляза виновния – да, той е ММА боец, той знае как да се бие. Това е, но вие, които не сте запознати с нашия спорт няма да го разберете. Когато работиш този спорт в залата, навън си много по-сдържан. При мен в залата идват момчета от осми клас до млади мъже – кадрови войници. Етиката е това – не ги възпитавам да ходят по улиците и да се бият, да правят золуми, а да си мерят силите в залата. Този, който се поти в залата е много по-малко конфликтен, отколкото един „нормален комплексар“. Белите идват точно от комплексари, които мислят, че знаят нещо и това ги прави потенциални жертви. Но един такъв „бияч“ в зала няма да дойде, защото знае какво са тренировките – ще види, че докато се учи яде бой, ще го побеждават – тази мисъл го смазва. И той няма да дойде в залата, а ще създава проблеми на улицата, коментира Калоян Колев. Дава пример с момчетата, които се мятат по 40-годишния тепих недалеч от тенис масите – те идват тука и знаят – ще бъдат мачкани, бити по време на тренировките, но нямат проблем с тази мисъл. И затова като ми казвате за ситуацията с двете компании – попадал съм и съм казвал – аз този филм съм го гледал, знам как свършва и казвам само дишай, дишай, живей.

Питомците на Калоян са най-различни. Събрали се от приказки от уста на уста, без реклами, без разгласа когато след завръщането си от Испания през 2011 решил да продължи тамошната си работа тук. Дошли момчета от различни спортове – борци, киокушин, хандбалисти – хора, които искали да поддържат форма и боеспособност. Дали му част от спортната зала, но събирането на инвентар легнало изцяло на плещите му. От федерацията или общината не е взел нито стотинка. За да купим нещо – събираме някой лев – примерно един чувал струва ок. 200 лева. А трябват чували, стойки за чувалите – ето тази стойка сам съм я правил, въжета, гири, фитнес уреди, ръкавици, протектори. Трябват по няколко вида ръкавици – уредни, бойни за спарингите – там поне два чифта, сметнете 100 лева, а още прокеткори, каска… През зимата голям проблем било отоплението. Калоян се чуди, че за каратето субсидия има, а за ММА няма, въпреки, че добива все по-голяма популярност.

Въпреки, че има национална федерация спортът не взима нищо от субсиидите след като министър Свилен Нейков отказа спортен лиценз на ММА федерацията.  Бойко Борисовият министър направил допитване до различни институции дали свободните боеве заслужават лиценз за спорт. Казусът бил гледан в НСА в катедра „Борба и джудо“. Оттам казали, че ММА не е аматьорски спорт и „няма популярност и развитие в България“.

2012-03-26