Изгнаници клети, отломка нищожна

Стотина арменци се включиха във възпоменателно шествие за 96-та годишнина от Арменския геноцид, довел до насилствена депортация и изтребление на повече от един милион арменци през 1915-1916 година. Мълчаливият поход тръгна от Войнишкия паметник на площад „Кристал“ с поднасяне на венец и завърши в двора на Арменската църква. В шествието се включиха общинските съветници Румен и Стоян Русеви, всеки от които поотделно претендира да е представител автентичната „Атака”, атакистът Христо Чернаев и депутатите от ГЕРБ Красимир Минчев и Ивайло Тошев.

Арменският геноцид беше признат официално от властите на Шумен през 2008 година, след като въпреки възмущението на турската дипломация в България, местният общински съвет прие решение, с което обяви 24 април за ден на жертвите на геноцида. Прие и декларация, с която се осъжда геноцидът над арменците в османската империя.

Направо от шествието участниците в похода от „Кристал” и още петдесетина местни арменци и представители на по-късната арменска имиграция се включиха в литургия за днешната арменска задушница. Тази година малко се преплитат нещата, но по принцип арменците празнуват задушница ден след Великден, разказа пред електронния сайт „Шмоко.бг” председателят на църковното настоятелство на храма „Сурп Асвадзадзин” (Света Богородица) Арменак Гюмюшан. Литургията беше отслужена от пристигналия от София архидякон Вартан, тъй като в Шумен няма арменски поп. Има обаче църковен хор от десетина жени, ръководени от Елизабет Маджарян, които се включиха в литургийните песнопения.

Арменски факти за България

Историята на прабългарите е написана от трима арменски историци, един от които е Мовсес Хоренаци. От неговите хроники са черпени автентични факти за създаването на филма „Хан Аспарух”.

Кървавото писмо на Каблешков се е запазило благодарение на арменец, който е работил в турските архиви.

Синът на арменеца Па Пацик – Константин, е бил женен за сестрата на хан Крум, бил е негов шурей.

Според арменците цар Самуил също е бил арменец, както и жената на цар Петър Мариам – Ирина и на Симеон Велики – Рабна.

Рибният буквар е печатан в арменска  печатница.

Прословутата „Магнаурска школа”, която завършили Симеон Велики, Константин Кирил Философ и много други видни царе и държавници от онова време, била построена с личните средства на арменския патриарх Фотий.

Арменският поп бил последната надежда на заточениците в Диарбекир. Арменският патриарх в Дикранагерд, една от 14-не столици на царство Велика Армения, впоследствие Диарбекир, помагал на българските заточеници и се застъпвал за тях. Оттам идвала и паролата „Много поздрави от арменския поп”.