Звънни и идвам
Публикувано от shmoko в категория на февруари 8, 2012 | 9 коментара
Обади ми се, мога да дойда да помагам. Такова писъмце, драснато на гърба на касова бележка, пуснал в джоба на свое старо яке възрастен строител от Шумен, преди да го даде на скаутите като дарение за бедстващите в село Бисер. В бележката има само малко име – Христо, и телефон за връзка.
Шмоко му послугува и попадна на 66-годишния пенсиониран сторител от бившия Строително-монтажен (СМК) в Шумен Христо Господинов. Човекът дълги години е бил технически ръководител по дограмите на цялото тогавашно предприятие ОП-1. Христо Господинов не знае у кого ще попадне неговата дреха с бележката, но е готов да помогне с каквото може за някакъв ремонт.
„На всички не мога да помогна, но за един ще направя каквото е по силите ми. Затова написах бележката и я сложих в джоба на палтото. На късмет. Ако някой ме покани, като се постопли времето ще отида за седмица или десетина дни и ще поработя. Дърводелец съм и мога да направя доста неща – врата, прозорец, каквото е нужно“, потвърди готовността си строителят.
Той дори е нарочил един заек със зайчета да ги носи в наводненото село, ако го извикат. Със съпругата си обмисля дали да не покани някое бедстващо семейство да поживее временно в къщата му на село.
2012-02-08
А защо пребъркват джобовете? Аaaaaaa….. мошеници
Познавам го лично.Той е способен на това.Браво!Така е възпитал и децата си.
Колко сме обезверени и колко сме подивели щом нормалното човешко поведение ни се вижда като изключителна новина. Жалко че е така и поздравления за този човек. Аз съм оптимист и съм сигурна че той съвсем не е единственият. Иска ми се да вярвам.
това*
направо да ти е кеф да се наречеш българин след като прочетеш тока 🙂
Ето заради такива хора с огромни сърца, си заслужава да се наречеш Българин! Браво на господин Христо, да сте живи и здрави!
Дано господ дари него и семейството му със здраве и късмет!
Така се предлага истинска помощ. Дано бележката му не се изгуби по пътя или не заседне в някой склад на БЧК или Социални грижи, които ще разпределят даренията.
Това звучи много мило, малък жест, но от сърце и направен много естествено. Супер! Нека има повече такива хора.