Завръщането на поета
Публикувано от LS в категорияС този паметник Шумен окончателно стана дом не само на Иван Пейчев, а на българската поезия. С тези думи литературният критик и бивш член на временната управа на Шумен Иван Карадочев се обърна към множеството, дошло за откриването на паметника на родения в Шумен поет и драматург в подножието на Регионалната библиотека.
Паметника откриха буквално дни преди 100-та годишнина от рождението на поета кметът Любомир Христов и председателят на Общинския съвет Борислав Беджев.
„Животът и творчеството на Иван Пейчев са апотеоз на духовността и благодарение на активността на шуменци той намери въплащение в метала на този паметник. Паметник на възвишеното духовно пътуване, а това означава – паметник на поезията. С този паметник Шумен окончателно стана дом не само на Иван Пейчев, а на българската поезия“, каза при откриването Карадочев.
Прозвуча и песента от филма „Адаптация“ по стихове на Иван Пейчев, която е може би най-популярното негово произведение дори и сред неизкушените от поезия българи.
Орелефът на Иван Пейчев е „поставен“ в семпло метално тяло. Погледнат „в лице“ паметникът представлява разтворена книга с цитат от стихотворението „Раздяла“: „Сърцето ми тъгува на брега…“ В гръб пък изглежда като обелиск с емблематичния стих от цикъла „Вкаменени треви“, посветен на Шумен: „Къде остана ти, изгубен град? Къде остана ти със моите приятели, с момичетата познати някога и непознати никога. Загубих те завинаги. О, Шумен!“
Автори на най-новия шуменски паметник са архитект Валери Колев и художникът Валерий Желязков, а самият паметник е на почти еднакво разстояние от библиотеката и драматичния театър. Раждането на композицията беше съпроводено от бурни дискусии и в конкуренция с още една идея на арх. Никола Лалев от Велико Търново и доц. Младен Младенов.
ПОЕТЪТ се завърна, но при кого?! Пред паметника и поезията му са се изправили хора, които даже не знаят кой е и не са прочели нито ред от него. И тъжно и смешно…