12:35 завинаги?

Август. Време за отпуски. И всеки брои дните и часовете до заслужената почивка. Но преди време не е било така.

В началото било безвремието. И безгрижието. Само Слънцето методично разделяло времето за лов от времето за сън. После хората започнали да усложняват живота си. И логично стигнали до разбирането, че онова невидимо нещо, което по-късно нарекли време, е най-важният им ресурс. Без време, нито най-голямото богатство, нито най-малките житейски радости имали някаква стойност. И започнали да го мерят. Някой се сетил да забие пръчка в земята и да отбелязва с черти сенките й, породени от движението на Слънцето по небосклона. После цивилизацията започнала да цени времето и измислила пясъчните часовници. В тях песъчинките отмервали периода между началото и края. На всичко. Живота, работата, любовта, мъката, щастието.

Отмерването се усложнило още и някъде от XIII век вече се правело от големи сложни механизми, изискващи специални умения. И се появили часовниковите кули. И до днес кулата Биг Бен (завършена през 1858 г., първия звън на камбаните й на 11 юли 1859 г.) е най-разпознаваемият символ на Лондон. Както и часовникът на Спаската кула (поставен през 1625 г., реставриран през 1770 г. и обновен в средата на XIX век) на Кремъл в Москва. Тези два часовника, както и този на пл. „Пуерта дел Сол“ („Вратата на Слънцето“) в Мадрид, отбелязват настъпването на Новата година за Британия, Русия, Испания. Но първите два, независимо че продължават да се въртят от ляво надясно, всъщност тръгнаха назад. Московският от началото на май 2000 г. забави своя ход, за да тръгне устремно обратно през февруари 2014 г. Но какво да очакваш от часовник, чиито камбани от 1918 г. до 1938 г. са свирили „Интернационала“? Лондонският започна този процес през юни 2016 г. А един от символите на Берлин – световният часовник на Александерплац (наименуван на руския император Александър I през октомври 1805 г.), забави своят ритъм в последно време. Противно на разширяващата се Вселена, часовниците започнали да се миниатюризират. И се появили джобните часовници, знак за престиж и висок статус в обществото. А дълги години ръчният часовник останал желан подарък. За някои „Ролекс“, за други – „Ракета“.

У нас времето започнало да се измерва по-точно с развитието на занаятите. И българските земи постепенно били осеяни с кули с циферблати и камбани, отмерващи началото и края на работния ден. Кулата в Шумен е издигната около 1740 г. Оттогава мери времето и дори и днес на всеки 15 минути може да се чуе нейният звън. Нерядко туристи, открили случайно Кулата, защото тя (почти) не е рекламирана, се учудват на нейната красота.

Близо 200 години по-късно в Шумен е изградена сградата на Градския съвет – запомнящ се представител на българския архитектурен модернизъм от онова време. Сграда, чиято кула е увенчана с часовник. Десетилетия по-късно часовникът спря да работи. Също като Шумен, който постепенно забави развитието си. След това дойде нов кмет, часовникът заработи и времето/градът започна отново да навлиза в ритъм. Но това не продължи дълго и сега циферблатът показва точното време два пъти в денонощието. Като всеки развален часовник.

В последната четвърт на миналия век на покрива на една от сградите на пл. „България“ (наричан незнайно защо от хората Руски паметник след като паметникът е на съветската Червена армия) се появи цифров часовник, дело на шуменски инженери. Той се виждаше от далече, но след като не бяха полагани достатъчно грижи, в един момент спря окончателно. За да бъде заместен от цели 3 (три) циферблата в средата на площада. А те подкрепиха старата максима, че когато имаш един часовник, знаеш колко е часът, а когато имаш два – никога не си сигурен. Да не говорим за три. И всеки показваше различно време. Докато един ден и те изчезнаха. И остана само появилият се по-рано на покрива на друга сграда на същия площад нов времепоказвач, който освен за времето информира дори и за датата и температурата.

Ще се намери ли някой да поправи часовника на пл. „Освобождение“ в Шумен? Или ще решим, че не ни е нужен, след като всеки има часовник в джоба си? И така ще загубим още една песъчинка от миналото на града.

Часовниците се чупят и поправят, пак чупят и пак поправят. Някои се развалят завинаги. Като хората. Панта рей – всичко тече, са казали древните гърци. Ритъмът на времето остава без промяна – една секунда в секунда. Без да се интересува, че ние се променяме всяка секунда.

Големият въпрос е: В каква посока?