Ток от вятър

Електрическа крушка, захранвана от вятърна перка, свети от няколко дни в двора на баба Радка Йорданова в шуменското село Златар. Ей я тука, свети си вече втори ден и не гасне. Синът ми рече да не търся ключ да я гася и че нищо не харчи, защото е от вятъра, показва лампичката в двора си баба Радка. Засега крушката осветява само двата реда лозe в двора, защото е пусната експериментално, да се види колко ще работи. Дотам стигнал и кабелът, пуснат от инсталацията на покрива.

Перката и генераторът били сглобени от сина на баба Радка – Гиньо Василев. Бил сръчен и разбирал от електрика. Майсторял рационализацията от няколко години в работилничката си зад къщата, но все не я довършвал. Неотдавна обаче го съкратили от работата му в шуменския завод за алуминий „Алкомет“, видял се с повече свободно време и се хванал да я доизкусури. Откакто перката щръкнала на покрива, пред къщата често спират случайни пътници да питат стопанката кой я направил и как, не може ли и за тях да направи.

В село Златар рядко някой плаща повече от десетина лева за ток. От немотия и за да им останат пари да си купят лекарствата старците са се научили да икономисват от всичко, дори от осветлението. Който има прозорец по-близо до улицата, ползва „назаем“ светлината от уличните лампи. Сега на село са стресирани от новината за новата такса „електромер“, която замислят монополистите. За хора като баба Радка, чиято сметка за ток рядко минава 5-6 лева, дори лев-два за таксата ще са много.

2011-11-14