Справя ли се правителството с проблемите пред България?

or

гласували: 289

Шуменци за знания в Цариград

Историци, студенти, ученици и любители на българската история участваха в представянето на новата книга на проф. д-р Росица Ангелова „Шуменци, възпитаници на цариградски училища (XIX век – 30-те год. на XX век)”.

Историческият разказ на проф. Ангелова „Епископ Константин Преславски“ проследява шуменски младежи, получили своето образование в гръцките училища на Цариград (Куручешме, търговското училище и богословското училище на остров Халки); във френски учебни заведения (колеж Бебек, училище „Сен Жозеф”, лицей „Нотр дам дьо Сион”); възпитаници на американски образователни структури (Робърт колеж, девически училища); младежи и девойки, обучавали се в османски учебни институции (военномедицинско и гражданско медицинско училище, Истанбулски университет, Галатасарайски султански лицей, военно училище Харбие).

Водещ на срещата-разговор беше Мая Господинова, а монографията беше представена от проф. д-р Надка Николова.

Мая Господинова

„Прочитайки тази книга, аз имах усещането, че губя ориентир за времето. Появяват се личности, факти, събития, хора, които, като че ли, оживяват в този материал. Днес имената на тези хора ги виждаме като имена на културни институти, имена на читалища, на улици. Аз съм убедена, че този систематизиран материал ще остане един влог в съкровищницата на българското знание, знанието за Шумен, не само за нас, но и за идните поколения.“ – предаде личното си усещане водещата Мая Господинова.

„Самото заглавие някак си докосна моето самочувствие на шуменка, защото всичко, което се отнася до Шумен би трябвало да предизвиква любопитството на всеки един, който се чувства шуменец. В тази книга намерих част от историята на родния град през призмата на цариградските училища и останах изпитах възхита от стремленията на тези шуменци, малка част от които са имали наистина добра финансова възможност, да изпратят децата си там. В много случаи това личи от писмата им, от спомените им, те са мизерували, търсели са средства за да платят поредния семестър. Били са силно притеснени и в ежедневието, в бита си, в облеклото, в пътните разноски, понякога не са можели да си платят таксите и, въпреки всичко, възхита буди този стремеж към цивилизационното включване – да се образоваш. Да не знаеш какво точно ще научиш, но да имаш стремежа да станеш равностоен на Европа.“ – каза при представянето на книгата проф. д-р Надка Николова.

Проф. д-р Надка Николова

Проф. д-р Росица Ангелова разказа, която в четвъртък отбеляза и рождения си ден, разказа за пътя, който е изминала преди да затвори описаните истории между кориците на поредната си монография. Идеята се зародила, когато на една историческа конференция, в която участвала с покойния архимандрит Павел чула разговори и попаднала на информация за българчета, които са учили на остров Малта. „Тогава започнах да си събирам, или както казвам да си „фиширам“ личности. Личност – къде е учила, личност – къде е учила. Започнах да си задавам въпроса, как как тези наши момчета от Шумен изведнъж са отишли и са започнали да учат в протестантския колеж на остров Малта, остават 4-5 години и се прибират в Цариград заради холерата. От Малта стъпих в Цариград. И фишчетата започнаха да набъбват и станаха повече от 100.“ – разказа пред събралата се аудиторията авторката на „Шуменци, възпитаници на цариградски училища“.

Проф. д-р Росица Ангелова

„Когато ги подредих по училища – гръцки, френски, американски, османски – се видя, че тази образованост, която нашите младежи получават в цариградските училища е една проекция на ставащото по българските земи от началото на XIX век до началото на XX век. Защото шуменци отиват в гръцки училища, връщат се, макар че са много малко, но като че ли в Шумен започва „ерата на Куручешме“ (в цариградския квартал Куручешме се е намирала Великата народна школа, б. р.). Връщат се възпитаниците и повикват своите приятели от други български населени места да започнат да преподават тук. И изведнъж центърът на елино-българското училище става Шумен.

Към средата на XIX век френският език се налага като официален в дипломацията и мнозина шуменски младежи се записват да учат във френски училища. Връщат се – и тук имаме читалища, книги, библиотеки, периодични издания, а младежи, които са завършили френски училища, преподават тук и не само това. Излизат от Шумен, разпръскват се по българските земи и превръщат Шумен в център на франкофонията.

От 70-те години на XIX век шуменци, смея да твърдя, до края на XIX век шуменци завладяват американските образователни структури в Цариград. Над 50 шуменски младежи учат в Робърт колеж, те са там начело.“ – разказа проф. Ангелова.

Проф. д. и. н. Петър Стоянович от Института за исторически изследвания към БАН

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *