Съдби върху винили

Представяне на проекта в Регионалния исторически музей в Шумен.

Винилни постери с текстове и снимки, оригиналният глас на Елиас Канети, идващ някъде иззад снимката му, старо радио и откъси от видео интервюта с представители на еврейски фамилии от България.

Това е най-новата временна експозиция в залите на Регионалния исторически музей в Шумен. Винилите са елемент от мобилната изложба „Страдание и спасение.

Паметта за еврейските общности – гарант срещу омразата в обществото“, реализирана от сдружение „Европейски пространства 21“ в партньорство с регионалните музеи в Русе, Шумен и Варна и открита днес в Шумен.

„Изложбата е резултат от едно задълбочено теренно проучване на местните общности, което направихме по методология, разработена от един от малцината и най-добри познавачи на този тип градска етнология проф. Николай Ненов. Идеята ни е, че съхранявайки паметта за еврейските общности ние даваме нашия скромен дан в съхраняване на общата памет.“ – обясни преди откриването на експозицията ръководителят на проекта и председател на сдружение „Европейски пространства 21“ Цвета Ненова. Самият проект е финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България от Европейското икономическо пространство.

Във виртуалната част на изследването, което е качено на сайта www.pametta.com се намират 32 видео интервюта на представители на еврейските общности у нас, направени с помощта на шуменката Бета Хараланова, на проф. Николай Ненов и неговите колеги етнолози от русенския музей и на Стилияна Щерева от Варна.

Колоритните истории на различни евреи от различни поколения прехвърлят посетителите в началото на ХХ век със спомени, съхранени през годините като спомените на Симон Виктор Епщайн за едно пътуване на дядо му, също Симон, до Виена през далечната 1913 година. Дядото представлявал у нас фирмата за земеделски машини и инвентар „Рудсак“, основана през 1863 и за 50-годишнината на компанията го поканили, като австрийците му платили пътния билет и билет за опера, а там му дават и плакет. Тези три снимки – на запазения специален билет с името на фирмата, на билета от операта с неоткъсната квитанция за ползван гардероб и плакета представят една човешка история.

С Бета Хараланова спираме при „плаката“, озаглавен „Обучение в култура“. Ако културата е като любовта и минава през стомаха, то това би бил един от най-интересните „експонати“. Разказва за най-веселия еврейски празник Пурим, близък до християнските Заговезни, и приготвяните специално за случай сладки „Ушите на Аман“ и „Пръстите на Аман“ или спагетите „Косите на Аман“. В центъра на празника стои четенето на Мегилат Естер (Свитъкът на Естер) в синагогата и при всяко споменаване на името на злосторника Аман, победен на този ден, се вдига огромен шум, така че никой да не може чуе името му. Пурим се нарича още и Еврейският карнавал. Хората се маскират и ходят на партита, на които всеки е свободен да прави неща, които през останалото време на годината са до някъде неприемливи като например да се напие – тогава може да си пие вино.

Тези работи нямаше да сме ги чули, ако не беше изложбата и разказът на Бета Хараланова. Сред интервюираните е и нейният баща 86-годишният шуменски общественик Нико Майеров.  Подобни са и останалите винили. Любопитни са, а мобилната експозиция ще остане в Шумен до Нова година.

Проф. Николай Ненов, Цвета Ненова и Бета Хараланова.

Откриването на изложбата беше днес, а експозицията ще остане в Шумен до Нова година.

Свидетелството от 1 отделение на Нисим Фархи, р. 1923 година.

86-годишният Нико Майеров.

Бета Хараланова разказва за празника Пурим и „Ушите на Аман“.