Скъпи мокасини на босо

В началото на безкрайния ни преход мнозина новоизпечени „демократи“ бяха много боси – и в политиката, и в обличането. И дълго след като се научиха да пишат закони в интерес на кукловодите си и за себе си, продължиха да дефилират гордо по заседания и коктейли с евтини костюми и бели хавлиени чорапи. Тези родилни петна на крехката ни демокрация бяха бързо изтрити.

Легенди се носят за това как дългогодишният главен балансьор и (доскоро) основен разпределител на порции залага изцяло на „Картие“ – часовник, очила, цигари и т.н., и на огромни количества марково уиски, забравило годините си в дъбови бъчви. Втори, чиято политическа кариера започва с правене на пици, скача от партия в партия, избирайки винаги тази, която е на власт. Навярно кариерата му се дължи и на това, че тръгна с часовник „Ролекс“, памучни ризи „Dior J’adore“ с избродиран подпис на Кристиян Диор за 480 евро и седефени копчета, фланелки „Долче и Габана“ за 675 паунда. Събира още колекция от скъпи вратовръзки и, по неговите думи, не обува чорапи под 20 долара чифта. Трети, тръгнал от „Опел Корса“ втора ръка, също смени три партии, но стана най-проспериращият млад мъж у нас. Той дори и на разпит в ДАНС (на който години преди това беше председател за два дни) отиде с памучна блуза Burberry с монограм за 540 евро. Но дори и той не може да насмогне на марковите дрешки по майката на детето му, хвалеща се сама в социалните мрежи. Има и още много примери, но и тези стигат.

Депутатките не останаха по-назад и започнаха да идват коя от коя с по-скъп тоалет. Това „Шанел“, това „Кристиан Диор“, а често и „Елизабета Франки“ им станаха работни костюми, дискретно допълвани от още по-скъпи чанти („Прада“, „Живанши“, „Фурла“ и „Балдини“ – тези двете дори не бях ги чувала). По-скромните ползват чанти за по 200 евро. И така пременени убеждават народа колко много мислят за него.

Новооблечените ни „политици“ и техните ментори не спират да обясняват защо не могат да се повишават доходите, защо са необходими правят икономии, какви хубави магистрали са направили, как вече се живее по-добре, но все още някои неблагодарници не го признават. А корупцията стана най-мистериозното нещо. Според хората я има, и то в големи обеми, а според политиците има само усещане, но не и реална корупция. И толкова много „работят“, че много закони, важни за хората, носещи предимно конфекция, отлежават, а цяла редица държавни структури са с изтекъл мандат. А съдебната реформа е оставена насред блатото, но този път не от Андрешко-вците. Само при поредната (предизвикана от техните действия и по-често бездействия) криза, се втурват да я „разрешават“. И после влизат от скандал в скандал до следващата криза. Но винаги марково облечени.

А когато не „работят усилено“, обичат да се снимат с успели българи, за чиито победи и постижения нямат никаква заслуга. Дори обратното. Но може гордо да застанат пред световни вицешампиони, навярно защото момчетата са облечени с анцузи, при това от нетолкова известна марка.

В настоящия парламент депутат, правещ се на ляв (тоест защитаващ интересите на бедните и онеправданите) ходи с мокасини „Dior Granville Loafer“ за над 2000 лв. Как да влезеш в стария Партиен дом с обикновени обувки от „Петър Ченгелов“? Както отива на млад социалист, е решил кардинално въпроса с чорапите, които отиват на това бижу на престижната обувна марка. И гордо ги носи на босо, навярно защото не е решил какви маркови чорапи да сложи. Ако много се колебае, може да попита онзи от началото, защото сега партиите им са заедно на власт.

Но това да беше проблемът и на този, и на останалите депутати и депутатки. Ще мине време, ще се научат и как се носят скъпи мокасини. Но (повечето от тях) няма как да придобият поне малко морал.

Политиците не трябва да ходят с дрехи втора употреба. Но защо забравят откъде са тръгнали и ни мислят за хора втора ръка?