Свръхпреработена храна или здраве?

Човек е това, което яде, са казали древните индийци. Добрата храна е едно от най-важните условия за здравословен живот.

На 8 ноември се състоя Европейският ден на здравословното хранене. Да сте чули у нас да има някаква сериозна кампания по тази толкова важна тема не само на този ден, а целогодишно? Или, защото у нас се пазарува предимно евтина, а не здравословна храна, няма нужда от такава?

Здравето е скъпо. Не само у нас. Парите никъде не гарантират здраве, но помагат за по-успешно лечение в по-добри болници.

Пълноценните храни са почти три пъти по-скъпи от свръхпреработените, които умишлено се проектират да бъдат неустоими и да са по-лесни за ядене, сочи американско изследване. Положението у нас едва ли е по-различно, даже напротив. Българският принос е, че тук много свръхпреработени храни са неоправдано скъпи.

Изборът не е лесен – по-малко, но по-добра храна, или повече, но по-лоша. Но могат да го правят само тези с пари. За останалите изборът (а всъщност липсата му) не е труден. Проблемът на първите е друг – как да открият пълноценните, след като между 2/3 и 3/4 от хранителните продукти по рафтовете са свръхпреработени. Освен това може и храни, минаващи за здравословни, да са също свръхпреработени – да съдържат емулгатори, изкуствени оцветители, царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза, да са преминали индустриална обработка. А проблемът на вторите е, че се хранят по-евтино, но с по-големи количества, а това води до по-бързо усвояване на захари и мазнини, рязко повишаващо кръвната захар.

Консумиращите предимно свръхпреработени храни (логично те са значително повече от купуващи пълноценни храни) се абонират по-често за дълъг списък от болести – затлъстяване, диабет, депресия, рак.

Хранещите се с junk food по-често посещават болници, и то от по-ниско ниво. В тях по-неопитни лекари ги лекуват по-зле. Ако този „естествен“ подбор, предизвикан не от природата, а от гонитбата на печалби от производители и търговци, продължи достатъчно дълго, би трябвало да останат само тези, които могат да се хранят пълноценно.

Информация кои храни трябва да се консумират всеки ден, и кои да се ограничават може лесно да намерим. Проблемът е колко могат да си позволят балансиран хранителен режим.

Крайно време е да се въведе специален знак, който ясно да отличава свръхпреработените от пълноценните храни! И той да се поставя и върху опаковките, и върху рекламите. Подобно на цигарите.

Но тогава дали няма да се ужасим от стоките в хранителните магазини? Ужас, който може да се окаже жизненоважен за бъдещето на онази част от човечеството, която няма големи проблеми с изхранването. Ако тя намери сили да се върне към изпитаните от времето хранителни навици, ще боледува по-малко. И така ще може да се радва по-дълго на едно от най-приятните удоволствия на живота – вкусна трапеза с добри приятели.