Римейк

На тази дата – 7 ноември, до `89-та у нас се честваше Великата октомврийска социалистическа революция от 1917-а. Години по-късно изстрелите на крайцера „Аврора“ наложиха тук 9 септември. Скоро след 1944-та в учебниците започна да пише, че на тази дата е избухнало „всенародно въстание“, след това на някои слуги на върхушката на единствената разрешена партия БКП това им се видя слабо и въстанието се преобрази в „социалистическа революция“, за да катастрофира след `89-та като преврат на „здравите“ сили. Много време мина от 10 ноември, но още има лица, които изпитват носталгия по годините преди него. Символът, на които, освен сърпа и чука, беше червената петолъчка.

Преди дни анонимни шуменски последователи на заветите на ВОСР и тезисите на БКП боядисаха с червена блажна боя каменната петолъчка, изсечена на най-известната чешма, от която шуменци масово пълнят туби с вода при поредното пресъхване на крановете – тази до големия завой в парк „Кьошковете“.

Това всъщност е римейк на събитие от преди повече от десет години. Тогава паметникът на Червената армия (неизвестно защо повече известен като Руския паметник), все пак намиращ се на пл. „България“, стана първият институционално вандализиран монумент у нас. При почистването му за честванията на 9 май – Ден на победата за едни, Ден на Европа за други, неизвестен общински служител оцвети каменната петолъчка с червена блажна боя.

Да мажеш камък с блажна боя е върховна проява на лош вкус и пълен кич, независимо дали цветът е червен, жълт или бял. Но както изборът на цвят, така и самият акт говорят много ясно за неговите подбудители и извършители. Интересно какво искат да кажат анонимните бояджии с червената цапаница? Дали смятат, че така показват на всеки, донесъл туба/и, че партията наследница отново мисли за него и дори му осигурява чиста вода от Платото?

Както БКП го правеше преди `89-та. Тогава партията с главно „П“, мислеше за всички – млади и стари, селяни и граждани, трудещите се и интелигенция, и за всичко – конгреси и пленуми, лозунги и плакати, храна и дрехи, книги и музика, бригади и ордени, и дори… още нещо. А хората, особено безпартийните, бяха длъжни да са благодарни за това, че живеят под мъдрото крило на Партията. И дори Девети септември беше одухотворен в мерена реч. През 1969 г. се появи стихотворението „Добрият празник“. Интересно как авторът – нелош детски поет, е пропуснал да го нарече „най-добрият“ празник.

Девети септември ми купи палтенце

И каза: Честито, честито, момченце!

Девети септември ми купи сандалки.

– Да припкат – заръча – краченцата малки!

А после ми сложи в ръката геврече

– Хапни си! – Девети септември ми рече.

Накрая, дечица, каква изненада!

И знаменце даде ми той за парада.

Изтичах при баба, разказах ѝ всичко.

А баба въздъхна: – Ех, внуче, добричко.

Такъв е, такъв ни е празникът – харен.

И всеки го среща сега благодарен.

Той дава на всинца дрешки, закуски

и розово слага по детските бузки.

А старият дядо, засмян, се обади:

Девети септември и младост ни даде.

Само авторът знае защо е решил да зацапа литературното си наследство, сред което блести непреходното стихотворение „Тихо се сипе първият сняг“, със стихоплетство като „Добрият празник“. Както се казва, такова беше времето.

Но както БСП, особено в последно време, говори едно преди избори, а прави съвсем друго след тях, така и опитът да се утоли жаждата на хората по-скоро ги трови. Защото микробиологичните показатели на водата от тази чешма в последно време много често се отклоняват от здравните стандарти. И хората, ползващи чучурите, над които зорко бди червената петолъчка, вместо с живителна течност, могат да се сдобият с… чревно разстройство. При това хронично, ако продължително време ползват тази чешма.

Преди години настоятелната намеса на журналисти доведе до премахване на боята от петолъчката на паметника на Червената армия. Ще се намери ли кой да подскаже на общинското ръководство да върне автентичния вид на чешмата? Още повече, че сега тече кампания за възстановяване на чешми.

–