Репортер до последния дъх

Измина една година от деня, когато внезапно ни напусна колегата и приятел, журналистът с остро перо Красимир Крумов. Потресени, покрусени, отчаяни трябваше да преглътнем новината. Да не дава Господ на никого да пише такава новина. В живота обаче нещата не се случват както сме ги планували. А плановете на Краси, Бог знае, бяха много. Той беше неизчерпаем извор на идеи, на емоции, умееше от всяка дребна случка да сътвори новина, да разкаже така история, че да се превиваш от смях. Надсмиваше се над всичко пошло, оценяваше таланта, вдъхваше вяра и кураж на младите колеги, учеше ги – колкото те пожелаеха да научат от него. Беше готов да помогне на всеки в беда, да дебне денонощно за поредната новина, която още никой не знае. Сътворяваше текстове, които се четяха на един дъх, беше изкусен разказвач.

Днес сигурно си пише мемоарите някъде на тишина и спокойствие в Райската градина, загледан в пухкавите облаци на безвремието. Имаше още много какво да разкаже и да напише, остави много недовършени неща. Последно, докато подготвяше доктората си, му хрумна да се кандидатира за общински съветник. Сигурна съм, че в негово присъствие климатът в Общинския съвет щеше да бъде по-друг. Но нещата не се случиха.

Така на 5 септември 2023 г. Краси пое към звездите внезапно и стремително бързо, както беше живял. Остави огромна празнота не само в сърцата на хората, които го познаваха, но и в журналистиката. Вестник „Телеграф“ и сайта OFFNews, за които последно работеше, осиротя, няма ги цветните репортажи на Краси. Осиротя и електронното издание Шмоко.бг, което той създаде с много любов и с присъщото си чувство за хумор го нарече Шмоко – на името на павиана в зоологическата градина. Първо си отиде павианът, после и Краси. И сега е тъжно, празно и тихо, много тихо…