Фалшификатът „Раковски“

Доц. д-р Десислава Иванова

„Масонският“ ръкопис на Георги Сава Раковски, който се появи в началото на 2014 година е умело събран фалшификат. Това доказа в публичната лекция   „Показалец или…“ Как да продаваш Раковски“ изследователката от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ доц. Десислава Иванова.

Произведението, което набързо беше наречено „Тефтерчето на Раковски“ по аналогия с това на Васил Левски, предизвика фурор  с появата си преди година и половина и се смяташе за сериозно доказателство за принадлежността на основоположника на националнореволюционната борба за освобождение на България към масонството. Освен, че излиза като фототипно издание (25 лева), ръкописът е „преведен“ на съвременен български език. Находката е превърната и в театрална постановка „Ти кой си“, представена като театрална приказка.

В първоначалната си среща със сензационния текст доц. Иванова тръгва с намерението да открие сигурна следа, която да я насочи към авторството на Раковски, тъй като подписът, годината и печатът на БРЦК не са сигурни без графологична експертиза. Подписът прилича на този на Георги Сава Раковски. Почеркът не, но пък датировката е от период, в който революционерът вече е болен и би било възможно да е диктувал на някого текста.

Преподавателката по „Книга и преса“ провежда собствено разследване по ръкописа след като на 34-та страница от фототипното издание вниманието й е привлечено от текст, маркиран от две страни с масонския символ – пергел и ъгъл и написани перпендикулярно на основния текст няколко думички:  „Тѣжко-то положенie на блъгарсkiя народъ подъ робство-то“. Целият текст е посветен на франкмасонството и само този пасаж вкарва книгата в лексиката на Раковски и българските реалности. „Двата символа са сложени там за да се видят – хем наше, хем масонство“ – разсъждава доц. Иванова.  „Уверих се, че това е Раковски, звучеше много „по Раковски“.

Единствената „българска“ отправка се оказва преписана от предговор на Марин Дринов.

Забелязва се добре – фрагментът е хем български, хем масонски.

В ръкописа има стихотворения. Изследователката започва да търси в интернет следи от тях, въвежда и ключови думи. Една от тях е думата „принуден“, „принуден да живея“, използвана в съчинението. Никъде в останалото творчество на Раковски тази думичка не се среща, но пък изплува в текст на Марин Дринов от 1869, т.е. три години след документираната с цифри година на създаване на ръкописа. Заедно с целия й контекст, приписан дословно. Т.е. „българският фрагмент“ се оказва излязъл под перото на Дринов три години по-късно като предговор към негова книга. И тогава обаче доц. Иванова отхвърля мисълта за фалшификат. По-скоро си казва „Тоя Дринов е преписал от Раковски“. И търси отново из наследството на Раковски, томовете, фототипното издание на „Дунавски лебед“ – никакви следи.

„Вече не знаех какво да правя, когато се спрях на допълнението за всемирното франкмасонство и началата му.“ – възстановява хода на разследването си доц. Иванова. Намира брошурата на Иван Ведър от 1915 „Франкмасонството и началата му“.  През 1919 година тази брошура се появява като допълнение към книгата на д-р Карл Николай Щарке, издадена на немски език през 1911 година „Франкмасонството като изкуство на живота“.  Работата на преподавателката продължава около два месеца, но в съкратен вид резултатът и се свежда до откритието, че т. нар. ръкопис на Раковски е компилация от брошурата и труда на Щарке.

Мистификаторът, създал текста менте е имал солидни познания за езика и реалностите от втората половина на XIX век, тъй като умело е заменял звучащите прекалено съвременно изрази от 1911-1919 с русизми, използвани от съвременниците на Раковски и самия него. Допуска и грешки. В превода на стих думата „мода“ от превода на оригинала става „почетъ“. В оригинала обаче мода се римува в угода, а в текста менте състаряването губи римата.

Има и други пропуски. Щарке използва израза „В средния век“, а нашият „Раковски“ казва „В просвещений тойзи век, по който мы живеем въ Виенна“. Факт, Георги Сава Раковски живее в Австрия, по-точно Австро-Унгария през 1856-57 година, но не във Виена, а в Нови сад.

Забавното в случая е и това, че фототипната сензация предизвиква оживление в масонските среди, но пък никой от масоните, които се докосват до преписания трактат на Щарке не разпознава вече съществуващ и популярен зидарски текст от началото на ХХ век. Засега ментето не е датирано. Доц. Иванова е сигурна обаче, че е направено след 1919 година. За определянето на времето на създаването му би могла да помогне експертиза на хартията и мастилото, които са използвани.

Традиция е всеки нов хабилитиран преподавател да представи публична лекция с резултатите от свое изследване.

Доц. д-р Десислава Иванова