Размисли за почетното гражданство

„Куяй тъз Румяна Йовева, аз ни йъ пузнавам, няма да гласувам за нея“. Не се шегувам, това е реплика в сесийна зала преди години на „виден“ бизнесмен по повод номинацията за почетен гражданин на уважаваната проф. Румяна Йовева от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Бизнесменът с мушенгиите си отдавна фалира, а Румяна Йовева, да я поживи Господ, остави и оставя трайна диря в образователната и културната среда на Шумен.

Припомних си този случай, а сигурно доста журналисти си го спомнят, защото беше звучен шамар на простотията срещу интелигенцията. За радост, мнението на този съветник не попречи на удостояването с високото звание на проф. Йовева, която бе избрана с пълно мнозинство.

Днес, обаче, подозирам, пак по същите причини, 20 от присъстващите 38 съветници, отказаха да подкрепят удостояване на проф. Соня Тончева, която има главна заслуга за възстановяването на Медицинския колеж в Шумен със званието „Почетен гражданин на Шумен“. За съжаление, тя не можа да събере нужните 28 гласа и званието не й беше присъдено. Но Медицинският колеж ще продължи да съществува, а проф. Тончева да обучава бъдещите медицински сестри толкова важни за здравеопазването.

Ситуацията с днешното гласуване отново поставя нерешения от години проблем – преди да бъдат обявени, кандидатурите предварително да бъдат обсъждани, да бъдат претегляни всички за и против и при постигане на единодушие и висока оценка за приноса на номинирания за града, едва тогава да бъдат обявявани имената. В случая проф. Тончева не заслужаваше това унижение, както и олимпийският шампион Иван Иванов, който също се оказа недостоен за ценните гласове на съветниците от първия път, последва второ предложение, което вече получи нужните гласове, но Иван Иванов отказа да дойде да му бъде връчено званието. Така стана и с литературния критик Иван Карадочев, дал твърде много за българската и в частност за шуменската култура, който също се оказа недостоен според представите на местните съветници.. Още по-конфузна беше ситуация преди години, когато номинираният бе поканен да присъства на заседанието в залата, но при тайното гласуване не получи нужните 28 гласа. Не пожелавам на никого такова унижение.

Сесийната зала познава още доста такива нелицеприятни ситуации, които надяваме се в следващия местен парламент ще бъдат избегнати. Но, за да стане това, явно статутът за Наградите на Шумен ще трябва отново, но този път умно, деликатно и с уважение към достойнството на хората, да се преработи.