Справя ли се правителството с COVID-19 кризата?

or

гласували: 155

Празнично с награди

50 години от първото заседание на Академичния съвет на учреденото самостоятелно висше учебно заведение празнува в петък академичната общност на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. На тържествена церемония с почетното звание на университета Доктор хонорис кауза беше удостоен белетристът и главен редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев, възпитаник на учебното заведение. Карабашлиев представи академично слово на тема „Университетът в мен“, а сред присъстващите в публиката беше и ръководителят на дипломната му работа проф. Сава Сивриев. За първи път зрители и слушатели беше изпълнена и песента поклон по текст и музика на Асен Масларски и изпълнена от него самия „Поклон“, която беше обявена и за химн на университета.

Ректорът на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ проф. Георги Колев благодари на всички преподаватели, студенти и служители, които в годините са свързали живота си, посветили дните си, отдали знанията и уменията си, за да бъде Шуменският университет водещо, утвърдено и ползващо се с авторитет висше училище, един от петте класически университета, със съвременни условия за провеждане на учебния процес, за научноизследователска и художественотворческа дейност, със стотици награди за своите постижения в науката и образованието. „Сами разбирате на какво сме наследници, каква богата традиция имаме, за да стигнем днес до един от водещите, един от петте класически университета в България с повече от 6 студенти, 360 преподаватели, над 70 процента от тях хабилитирани, над 200 служители, с акредитирани 66 докторски програми, над 100 магистърски, над 70 бакалавърски програми – ето това е към днешния момент Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ – посочи в словото си пред академичната общност проф. Георги Колев.

През годините в университета на Шумен са се обучавали над 70 хиляди студенти „Всички заедно 50 години пишем историята на нашия Университет.“, поздрави присъстващите проф. Колев.

На вълнуваща церемония белетристът и главен редактор на издателство Сиела Захари Карабашлиев, също възпитаник на Шуменския университет, бе удостоен с почетното званието Доктор хонорис кауза. Той представи емоционално академично слово на тема „Университетът в мен“.

„Може би първият ми спомен от този университет (тогава само институт) беше от деня, в който току-що настанен в общежитието и след суетата около оформянето на документите аз оставам сам в стаята. Свечеряваше се. Беше краят на един топъл есенен ден, в края на една година, която щеше да се окаже в самия край на една отиваща си обществена система. И аз съм сам в тази стая, в един напълно непознат град, пълен с още по-непознати хора.
Запомнил съм отиващия си ден, небето отвъд прозореца, онова усещане за откъснатост от другите и онзи копнеж към някаква общност, към нещо по-голямо от мен. Запитах се тогава – щях ли да го намеря точно тук? Към този въпрос щях да се връщам много пъти в годините по-късно – тогава просто го погасих с четене.

И въпреки, че бързо се вписах във всичко това, аз все още нямах чувството, че принадлежа тук на това място, в тази сграда с паркинг, общежития, студентски стол и т. н. Докато веднъж един от преподавателите ми – нисичък мъж с тих глас, очила и лоша прическа на име Пейо Димитров – след свое упражнение кротко ме покани на някаква сбирка. Не пожела да разкрие нищо повече – щял съм да разбера „на място“ – разказа емоционално за първите си стъпки в университета Захари Карабашлиев. Тайнственото място се оказал кръжок по критика.  На финала на словото си Карабашлиев отново се върна към тази нишка като благодари специално на катедра „История и теория на литературата“, която го е предложила за високото звание. „Човекът, който ме приобщи към университета, незабравимият учител Пейо Димитров, почина преди почти 30 години. Почина, преди да достигне възрастта, на която съм аз сега, и преди да има издадена книга. В известен смисъл на него дължа честта и радостта да съм тук сред вас сега. Затова и смирено посвещавам тази титла – доктор хонорис кауза – на паметта му.“ – допълни още най-новият почетен доктор на „Епископ Константин Преславски“.

Отличен беше и проф. д-р Юрген Щрауб със званието Почетен професор за научната му и развойна дейност в областта на инженерната химия и екологията на водните басейни, както и за безвъзмездното му дарение на нашия университет на скъпоструваща система за газова хроматография и планираните обучения за работа с тази апаратура на преподаватели и докторанти на Факултета по природни науки.

Първото заседание на АС на университета, тогава Висш педагогически институт, се е провело на 1 октомври 1971 г., дни след като на 10 август в Държавен вестник е обнародван указ № 161 с единствен параграф: От началото на учебната 1971/1972 година Факултетът-филиал на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ в град Шумен се преобразува във Висш педагогически институт. През 1995 г. ВПИ прераства в Шуменски университет.

Преди 50 години съставът на АС е бил от 15 души, сред които е първият ректор – доц. Александър Витанов и неговите заместници. Те решават учебната 1971-1972 година да бъде открита на 7 октомври. Избрани са първите хонорувани преподаватели. Определен е приемът в първите четири специалности – математика, физика, химия и българска филология. Създават се първите катедри. Започва изготвянето на първите учебни планове. Новосъздаденият институт приема материалната база – сградата, парковата площ, спортния комплект. Още в самото начало членовете на Академичния съвет се обединяват около предложението новооткритото висше училище да носи името на един от най-талантливите и образовани преки ученици на светите братя Кирил и Методий.

Официалното откриване е на 30 октомври 1971 г. в салона на Драматичния театър „Васил Друмев“. В този вълнуващ миг доц. Витанов споделя: Днешният ден е голям празник не само за шуменската общественост, но и за цялата страна. Ражда се още едно висше учебно заведение, създава се още един център за развитието на родната наука и образование. Това е важно събитие и дългоочаквано въжделение на надарените и ученолюбиви шуменски младежи – потомци на славните български царе и пълководци, на челниците в литературата още през десети век.

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *