Пореден 10-ти – Преходът продължава

Българският преход не е свършил.

За сведение на едни лица, заменили социологията с голф игрища, и техни подобни. Както и на тези, които искат да замразят настоящото статукво, позволяващо им да безчинстват безнаказано. Те имат нюх да намират алчни лица с хиперего, които да им вършат мръсната работа. Но явно и този контингент със слугински манталитет намалява, та затова маса държавни структури са в продължителна безтегловност, поради изтекли мандати на началниците им. И навярно сега са повече агенциите и комисиите, управлявани от и.ф. и и.д. пионки, отколкото тези с легитимно ръководство.

В Деня на народните будители бяха раздадени поредните бутафорни награди с патриотична глазура – „Чудесата на България“. Сред тях ярко липсваше изконното българско чудо – вечните (не гласове) временни изпълнители. Кампанията се организира от сайт, наследник на вестник, който, и с шуменско участие, преди 33 години постави висок стандарт в пресата с качествена журналистика и син цвят на хартията. После медията се плъзна по показни мероприятия, уж работещи за превръщането на културното наследство в национален приоритет. Прави някакви форуми, кани министри, кметове, бизнес, но реален резултат няма. Точно преди година и Шумен беше домакин на подобно мероприятие, на което, с участието на министъра на културата, се изсипаха много празни приказки. В кампанията се раздаваха и чекове без покритие. Община Шумен и Историческият музей във Велики Преслав чакат от 2011 г. чудото да получат по един милион лева от „Чудесата на България“, изписани върху чек с размери 1,2 м на 0,5 м, след като се класираха в някаква челна десетка. Тогава ги раздаваше министъра, сготвил постна пица, който след години призна, че тези пари няма да дойдат, а после зае ръководен пост в руска банка преди да се върне у нас.

Преходът не е свършил, защото върви (върви ли изобщо?) много бавно, криволичи, дори се връща назад.

Съпоставката какво е постигнала България за 30-тина години след Освобождението през 1878 г. и докъде е стигнала за годините след освобождението през 1989 г. е еднозначно в полза на миналото. Тогава будните българи са отивали да учат в чужбина, за да се върнат за участие в развитието, строителството, защитата на младото Отечество. Сега маса българи отиват на Запад, за да не се върнат. Едните за да точат социалните им фондове, към които нямат никакъв принос, а другите да получат добро образование и да устроят живота си там, така както не биха им позволили тук. В последните дни се развява пропагандната информация, че се наблюдава вълна от завръщащи се у нас. Дори това да е вярно, което е много съмнително, защото и преди 20-тина години друго правителство говореше същото без реално покритие, причината не е тази, че България е станала по-подредена и тук се живее по-добре. Просто на Запад се „изсипаха” от прекаленото залитане по неолиберални постулати, чупещи природни закони, и необоснованата с нищо толерантност към индивиди без паспорти и без образование, с чужда култура и религия, нахално смятащи, че домакините са длъжни да изпълняват всяко тяхно желание. И когато това не стане, газят с камиони, стрелят с автомати, колят с ножове. А да се задава въпросът колко българи, ако се наложи, ще се върнат сега за да защитават Родината, както са го сторили мнозина техни предци преди повече от 100 години, просто няма смисъл.

Преходът е българска неродена пеперуда, която мъчително преминава през различни етапи. И наскоро навлезе в „нов“.

В началото на Етап 1.0 „Яйце“ стотици хиляди ентусиазирани хора разчупиха пропукалата се ден по-рано в Берлин желязна черупка, в която бяха оковани десетилетия. И на мястото на бетонната стена се настани чистата, наивна надежда за свобода.

Но неусетно, докато едни скачаха по площадите, други вкараха прехода в Етап 2.0 „Гъсеница“, чиято единствена задача е да се храни и първото, което изяжда е обвивката на яйцето. Върхушката, трансформираща политическата си власт в икономическа, започна първоначалното трупане на златен прашец – крадеше на поразия, без оглед на правила и закони. Мръсната работа вършеха мутренски банди, създадени от снишилата се временно прослойка, съчетала партийна номенклатура и ДС агенти. Хиляди викаха по площадите с копнежи и мечти, а бухалките бяха върховният закон. Нароиха се десетки банк(д)и. Кредитни милионери взеха големи заеми в левове, купиха с тях долари и предизвикаха хиперинфлация. Тя обезцени българската парична единица, за който някои сега така силно са се вкопчили като последната национална гордост, до 3000 (три хиляди) лева за 1 (един) долар. После върнаха кредитите си с голяма печалба, а някои по-нагли и това не направиха. Друг метод за събиране на златен нектар стана масовата приватизация, чрез която стопанската номенклатура взе стотици предприятия срещу хартийки, наречени бонове, които хиперинфлацията бързо обезцени. За да придобият кражбите тук поносим размер, отвън наложиха въвеждането на валутен борд. Той фиксира лева, въведе определени правила и ограничи държавните харчове.

Етап 3.0 „Какавида“ настъпи когато, за да придобият приемлив образ пред ЕС, тоест да го излъжат, че са демократи и да се докопат и до неговите фондове, започнаха да придават законова опаковка на беззаконието. Бели якички замениха дървените бухалки. Повсеместни станаха принципите „Ремонтирай ремонта на ремонта!“ и „Ремонт до дупка! И заработиха не обикновени ями, а цели черни дупки – магистрали, водопроводи, язовири, здравни фондове, в които безследно изчезнаха купища обществени, тоест събрани от народа, средства. Кражбите, дори в сакове и чували, продължиха още по-нагло и безогледно, но вече никой не можеше да (до)каже, че са нарушени писани закони. Някои с извънреден апетит дори опитаха да съборят валутния борд, но когато от Запад ги плеснаха през ръцете, събориха… банка КТБ. И така инкасираха още 4 милиарда лева. Тогава се въведе и практиката непопулярни и откровено лобистки текстове да бъдат прокарвани като част от преходни и заключителни разпоредби на закони, нямащи нищо общо с тяхната материя. Някои депутати си мислеха, че това е много хитро и заблуждава „публиката”, както народът бе определен от един министър-председател.

Някъде по това време дефицитът на справедливост в обществото стана болезнено видим.

На този етап политиците, когато не искаха или не беше удобно да кажат какво мислят за дадено решение на съда, подеха и един абсолютно сбъркан и фалшив рефрен: „Решенията на съда се изпълняват, а не се коментират”. Сякаш съдиите у нас не са човеци, а върховни непогрешими богове, а българските писани закони са съвършена еманация на юридическата наука.

От началото на миналия месец преходът, вместо да навлезе в Етап 4.0 „Имаго“, тръгна назад и се озова в Етап 2.1 „Гъсеница 2“. Политици от всякакъв калибър вече не правят опити да минават за демократи. На местно ниво са готови да забравят обещания и идеали, докато пристават (къде доброволно, по-рядко насила) на този, който срещу подчинение може да ги дари с фондове, власт и чадър срещу правосъдието. А на национално ниво са готови да предложат всичко на новите „шефове“ на Запад с единствената цел не само да не бъдат съдени за поразиите върху държавността, от която не оставиха тухла върху тухла, но и да запазят властта си. Това пролича от фундаментално новия момент – решенията на съда, които не устройват върхушката, вече не само се коментират, но и НЕ се изпълняват. И висша прокуратура, и кохорта политикани хвърлят големи шепи кал върху малцината съдии, запазили човешко достойнство и професионална чест.

Вчера „червените“ победиха „сините“ на мач в „дерби“, отдавна загубило авторитета си. Сини анализатори казаха, че не се е играл футбол, а корида. Едните никога не признават загубите/грешките си, другите са забравили идеалите си, но… победителите не ги съдят.

Ще бъде ли смачкана грозната гъсеница на българския преход, която произвежда само токсични вещества за държавността и хората? Ще се стигне ли някога до крайния Етап 4.0, когато решенията на съда ще бъдат и справедливи, и навременни, когато и ще се изпълняват, и ще се коментират? От отговора зависи кога ще завърши българският преход и ще излети красивата пеперуда на българската демокрация. И той е в умовете и ръцете на всички онези българи, които не са загубили копнежа си по свободата и волята си да се борят за нея. Дали са достатъчно?

За всички честни и грамотни, които не искат да бягат от тук – Честит 36-ти 10 ноември!

Колаж БНТ1