Ще си поставите ли ваксина срещу COVID-19
Да

or

Не
гласували: 1,017

Памет за Апостола

На възпоменателна церемони по повод 148 години от гибелта на Васил Левски пред паметника му днес шуменци положиха венци и цветя в знак на признателност за великия дух на Апостола на свободата. Слово за живота и делото на великия българин произнесе директорът на СУ „В. Левски” Юлия Христова.

„Днес, 148 години след онзи февруарски ден на 1873 г., с тази церемония ние се нареждаме в редицата на поколенията, отдаващи почит на делото на Апостола и така неразривно се свързваме с хилядите знайни и незнайни герои от времената преди нас. На датата на смъртта народа ни прави помен. Но поменът никога не е бил само за мъртвите. Той е преди всичко за живите. Правим равносметка на делата си, съизмерваме се с героите и повече от всякога осъзнаваме, че Левски е един и недостижим, но безсмъртието му е невъзможно без да полагаме усилия да продължим завета му за загърбване на личните стремежи и желания, когато сме изправени пред общи изпитания, а от действията и поведението на всеки член на обществото зависи неговото собствено бъдеще, но и бъдещето на народа ни и бъдещето на България.”, каза Юлия Христова.

Тя подчерта, че първите години от живота на Васил Левски не подсказват каква необикновена съдба го очаква. Но веднъж обрекъл се на народното дело през 1861 г., със всяко свое действие той показва желязна решителност, непоколебимост и заедно с това оптимизъм за бъдещето, което е постижимо с общи усилия. „А това бъдеше той чертае ясно: „премахване на сегашната деспотско-тиранска система“ и заменянето и с „демократска република“, в която всички ще живеят мирно, ако спазват българските закони. Определя и как ще се постигне: „с една обща революция“, като за успеха и е необходима предварителна подготовка и организация”, каза в словото си Христова.

„И мнозина го последват, защото е невъзможно да не повярваш на човек, който е въплъщение на вярата: в себе си, в народа и в Бога. Когато описва в писмо до Иван Кършовски преживяванията си в емигрантските среди във Влашко, Левски казва: „Тамкашните ви работи ме смутиха и за мен нямаше друго какво, защото аз там между вас бях най-простият, и с думи като не можахме да се разберем, тогава моя път беше да се върна в Българско и да работим както ни стига умът.“ Тези думи може да изглеждат като самопризнание, но показват и увереност в правотата му. Левски вярва и в силите на народа като общност, както и в силите на отделния човек. Осъзнава опасностите, на които е изложен: „Аз съм посветил себе си на Отечеството, да му служа до смърт и да работя по народната воля.“ Но Левски не се самозалъгва и осъзнава, че е трудно за последователите му и комитетските дейци да бъдат толкова жертвоготовни. В устава на вътрешната революционна организация са вписани строги наказания за неспазващите дисциплината и най-строги за предателите, като едновременно с това Левски продължава да вярва, че всичко се състои „в нашите задружни сили и против тях не може да противостои и най-силната стихия.“, подчерта в словото си Юлия Христова.

„И като истински духовен човек, макар и отрекъл се от расото, Васил Левски води живот, достоен за всеки отшелник. Като че ли самият той няма минало, нито бъдеще, а само настояще, което се изразява в неговата мисия. Захващайки се с опасното дело, Левски дълбоко в себе си си дава сметка, че вероятността да оцелее и да види България свободна не е голяма, но това не поражда у него меланхолия, а напротив – устремът му в народните дела се увеличава.

Личности и преди и след времето на Левски са имали убеждението, че делата им са велики и значими и няма да бъдат забравени след смъртта им. Но водачи, които имат силата да налагат правила на другите без самите те да ги заобикалят, да имат идеи и да се стремят да привличат другите към тях, но без да проявяват високомерие, да отстояват своето мнение, но и да се съобразяват с това на другите, да са лидери, но в името на по-висша цел да са готови да загърбят личните амбиции, няма много. Големият съдник както за тях, така и за всички нас, е историята. Да, тя се пише от хора и те като правило не могат да бъдат напълно обективни, но народната памет не може да бъде манипулирана толкова лесно. Оценката за делото на Левски е дадена още от съвременниците му, а през поколенията народната памет е съхранила образа му като пример за всички нас и мерило за върховете на националния ни дух”, подчерта в словото си Юлия Христова.

Възпоменателната церемония бе организирана от Община Шумен и Командването на Шуменския военен гарнизон.

 

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *