Оттука започва годината…

За 8190 ученици удари днес първият звънец на новата учебна 2022/2023 година в община Шумен. 735 от децата са първокласници. Със собствени ритуали стартът на новия учебен цикъл, този път присъствено, след близо три години ограничения заради COVID-19, започна и в 19-те общински училища. Приветствия до учениците изпратиха кметът на Шумен Любомир Христов, областният управител проф. Христо Христов и началникът на Регионалното управление на образованието Светла Милева.

Учебната година в България започва на 15 септември и е една от най-кратките в Европа и света, а причината за малката година и голямата ваканция е заровена… в Шумен. Подробности в обем на научно изследване разкрива докторът на педагогическите науки Веселин Михалев в труда си „Шуменският учителски събор – форма за ръководство и управление на българското училище във Варна през XIX век.“

Никой не знае колко точно е траела учебната година по време на Възраждането. През 1873 година е въведен регламент в образованието в българските училища. Това се случва на Шуменския учителски събор, който се е състоял на 12 април 1873 година. Решенията на събора стават всеобщи и задължителни за всички училища във Варненско-Преславската епархия. С тях се въвежда програма за селските и градските училища, учебните предмети, които се изучават, разпределението на часовете през годината продължителността на учебната година.

Учебната година е закована на 9 месеца. Т. е. 9 месеца училище и 3 месеца почивка, ваканция. А откъде идва датата 15 септември? Пак на този събор, пак в Шумен и в учителския устав в чл. 29, където са описани изискванията към учителя е написано, че той се назначава за една година считано от 15 септември до 15 септември на следващата година.

Ваканции и почивни дни през учебната година са определени за 8 септември ,,Рождество Пресвета Богородица”, 14 септември ,,Кръстовден”, 19 октомври ,,Св. Иван Рилски”, 26 октомври ,,Димитровден”, 4 ноември ,,Архангеловден”, 21 ноември ,,Въведение Пресвета Богородица”, 6 декември ,,Никулден”, 25 декември ,,Рождество Христово”, 1 януари ,,Сурваки”, 7 януари ,,Ивановден”, 2 февруари ,,Сретение”, 25 март ,,Благовещение”, 23 април ,,Гергьовден”, 29 и 30 юни ,,Петровден”, 20 юли ,,Илинден”, 6 август ,,Преображение”, 15 август ,,Голяма Св. Богородица”. Празнуват се още Великден (6 дни от Велики четвъртък) и Спасовден, Възкресение – 6 дни (от Великия четвъртък до Светлата неделя), Възнесение, Света троица и всички недели.

Съборът в Шумен определя целта на основното училище – „да научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от Землеописание, Закон Божий и от българска история”.

В началните градски училища се изучава с предимство четене, писане, аритметика и краснопис. Докато в главните градски училища освен изучаването на кратък катехизис (втори и трети клас), всички останали предмети са от областта на реалните светски знания – българска граматика, славянски език, аритметика, кратка геометрия, всеобща история, българска история, география и рисуване. Изучаването на чужди езици е заложено в първата и четвъртата година. Изучават се турски език (превод, граматика, писма и телеграфи) и френски език.

От приетата на Шуменския събор учебна програма за градските основни училища се установява наличие на значителен брой учебни предмети в четвъртата година на обучение, а учебната дисциплина „Български език” обхваща четене, писане, българска граматика и краснопис. В нея са заложени вижданията на дейците от събора за едно добро обучение. В първата година се изучава четене, писане (букви), писане (цифри), а през втората – свободно четене, писане (думи и цифри) и краснописание. Третата година обхваща изучаване на четене и разказване, аритметика, молитви, свещена история, география и краснопис, четвъртата – българска граматика, българска история, аритметика, славянски език, краснопис, писмени упражнения, четирите аритметични действия и именувани числа, черковно пеене и православен катехизис.

С устава, приет в Шумен, за първи път в текстовете от чл. 2 до чл. 9 са регламентирани и ред задължения на родителите. В чл.2 се посочва:

„Секий селянин е задължен да си изпраща децата в училището цялата селскоучилищна година” и още: ,,Родителите се задължават да изпращат децата си чисти на училище и им купуват нужните книги и потреби”. С цел издигане престижът на възрожденския учител и училището като образователна институция, уставът регламентира и други задължения на родителите: „Никой родител няма право да отделя детето от учебни занятия и да използва труда му за домашни нужди през учебно време”. В чл.4 от устава е записано: „На родителите е забранено без време да вземат децата от училището, освен по някои твърде уважителни причини. В противен случай на родителите ще се налага наказание”. В разпоредбите от чл.5 до чл.7 те се задължават „Да се отнасят добре към учителите и не ги занимават с писарство и капзамъллък и да оставят учителя свободен в извършването на учителските си длъжности, както и е забранено да се безпокоят учителите по време на преподаването им”. За родителите остава главното задължение да изпълняват до съвършенство училищните закони.