С кого трябва да сме? С Европа (зелено) или с Русия (червено)

or

гласували: 167

Оттука започва годината…

За 8190 ученици удари днес първият звънец на новата учебна 2022/2023 година в община Шумен. 735 от децата са първокласници. Със собствени ритуали стартът на новия учебен цикъл, този път присъствено, след близо три години ограничения заради COVID-19, започна и в 19-те общински училища. Приветствия до учениците изпратиха кметът на Шумен Любомир Христов, областният управител проф. Христо Христов и началникът на Регионалното управление на образованието Светла Милева.

Учебната година в България започва на 15 септември и е една от най-кратките в Европа и света, а причината за малката година и голямата ваканция е заровена… в Шумен. Подробности в обем на научно изследване разкрива докторът на педагогическите науки Веселин Михалев в труда си „Шуменският учителски събор – форма за ръководство и управление на българското училище във Варна през XIX век.“

Никой не знае колко точно е траела учебната година по време на Възраждането. През 1873 година е въведен регламент в образованието в българските училища. Това се случва на Шуменския учителски събор, който се е състоял на 12 април 1873 година. Решенията на събора стават всеобщи и задължителни за всички училища във Варненско-Преславската епархия. С тях се въвежда програма за селските и градските училища, учебните предмети, които се изучават, разпределението на часовете през годината продължителността на учебната година.

Учебната година е закована на 9 месеца. Т. е. 9 месеца училище и 3 месеца почивка, ваканция. А откъде идва датата 15 септември? Пак на този събор, пак в Шумен и в учителския устав в чл. 29, където са описани изискванията към учителя е написано, че той се назначава за една година считано от 15 септември до 15 септември на следващата година.

Ваканции и почивни дни през учебната година са определени за 8 септември ,,Рождество Пресвета Богородица”, 14 септември ,,Кръстовден”, 19 октомври ,,Св. Иван Рилски”, 26 октомври ,,Димитровден”, 4 ноември ,,Архангеловден”, 21 ноември ,,Въведение Пресвета Богородица”, 6 декември ,,Никулден”, 25 декември ,,Рождество Христово”, 1 януари ,,Сурваки”, 7 януари ,,Ивановден”, 2 февруари ,,Сретение”, 25 март ,,Благовещение”, 23 април ,,Гергьовден”, 29 и 30 юни ,,Петровден”, 20 юли ,,Илинден”, 6 август ,,Преображение”, 15 август ,,Голяма Св. Богородица”. Празнуват се още Великден (6 дни от Велики четвъртък) и Спасовден, Възкресение – 6 дни (от Великия четвъртък до Светлата неделя), Възнесение, Света троица и всички недели.

Съборът в Шумен определя целта на основното училище – „да научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от Землеописание, Закон Божий и от българска история”.

В началните градски училища се изучава с предимство четене, писане, аритметика и краснопис. Докато в главните градски училища освен изучаването на кратък катехизис (втори и трети клас), всички останали предмети са от областта на реалните светски знания – българска граматика, славянски език, аритметика, кратка геометрия, всеобща история, българска история, география и рисуване. Изучаването на чужди езици е заложено в първата и четвъртата година. Изучават се турски език (превод, граматика, писма и телеграфи) и френски език.

От приетата на Шуменския събор учебна програма за градските основни училища се установява наличие на значителен брой учебни предмети в четвъртата година на обучение, а учебната дисциплина „Български език” обхваща четене, писане, българска граматика и краснопис. В нея са заложени вижданията на дейците от събора за едно добро обучение. В първата година се изучава четене, писане (букви), писане (цифри), а през втората – свободно четене, писане (думи и цифри) и краснописание. Третата година обхваща изучаване на четене и разказване, аритметика, молитви, свещена история, география и краснопис, четвъртата – българска граматика, българска история, аритметика, славянски език, краснопис, писмени упражнения, четирите аритметични действия и именувани числа, черковно пеене и православен катехизис.

С устава, приет в Шумен, за първи път в текстовете от чл. 2 до чл. 9 са регламентирани и ред задължения на родителите. В чл.2 се посочва:

„Секий селянин е задължен да си изпраща децата в училището цялата селскоучилищна година” и още: ,,Родителите се задължават да изпращат децата си чисти на училище и им купуват нужните книги и потреби”. С цел издигане престижът на възрожденския учител и училището като образователна институция, уставът регламентира и други задължения на родителите: „Никой родител няма право да отделя детето от учебни занятия и да използва труда му за домашни нужди през учебно време”. В чл.4 от устава е записано: „На родителите е забранено без време да вземат децата от училището, освен по някои твърде уважителни причини. В противен случай на родителите ще се налага наказание”. В разпоредбите от чл.5 до чл.7 те се задължават „Да се отнасят добре към учителите и не ги занимават с писарство и капзамъллък и да оставят учителя свободен в извършването на учителските си длъжности, както и е забранено да се безпокоят учителите по време на преподаването им”. За родителите остава главното задължение да изпълняват до съвършенство училищните закони.

Коментари

Няма коментари по темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *